Диалогът между католици и православни е много сложен

За края като ново начало, за (не)възможния диалог между Източната и Западната църкви и за политиката и вярата е разговорът ни с бившия директор на Дирекцията по вероизповеданията, историка проф. Христо Матанов.

Той коментира защо Балканите бяха ключов регион за папа Франциск. "Интересни са по много причини, но неговият интерес не е съвсем спонтанен. Да припомня, че след България той посети Северна Македония и изказванията му не бяха в наша полза – той говореше за различни народи, за други исторически дати и тн. Тогава отправи 2 послания – да приемем чужденците и БПЦ да приеме македонската църква. Все пак се придържам към максимата - за мъртвите или добро, или нищо", каза проф. Матанов.

Той посочи, че религиозният диалог не е лесен, а в тази своя мисия папата разчиташе, че българското духовенство е готово да приеме това, което той каже. Историкът припомни редица различия, сред които при католиците папата е Божи наместник, а в православието има различни поместни църкви със свои правила, въпреки общото, което ги свързва.

"Диалогът между католици и православни е възможен, но е много сложен, особено след векове на разделение. Трябва търпение и от 2-те страни и той да става бавно и постепенно, а търпението на папа Франциск не му бе най-силната страна", каза още проф Матанов.

Той допълни, че общо решение за разликите няма, защото никой не отстъпва, затова трябват компромиси от 2-те страни. "Въпросът е много сложен, векове наред са разделени християните и не се очертава някакво единство".

Проф. Матанов даде и пример с призивите на папата да се приемат бежанци с отворени обятия. "Голяма част от тези хора са участвали в сражения в Близкия изток, а това противоречи на постулата за любовта и мира. Така че са малко прибързани тези призиви", смята историкът.