Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Лекция на румънската историчка Симина Стан в Пловдив

| обновено на 28.04.25 в 14:29
Снимката е предоставена от Национален музей на селото, Букурещ.

Лекцията на румънската историчка ще бъде на тема  - "Еволюция на професионалната идентичност на архитекта в Румъния 1909-1948". На събитието, което ще бъде тази вечер от 18.30 часа, на ул. Отец Паисий 38, ще бъде представен и английският превод на книгата „Госпожо Архитект“

Модератор на събитието е Теодор Караколев, съосновател на фондация „Български архитектурен модернизъм“ и съавтор на „Госпожо Архитект“. Събитието се посвещава на Васил Макаринов, съавтор на „Госпожо Архитект“ и съосновател на Фондация „Български архитектурен модернизъм“.

Събитието е с вход свободен и на английски език.

Книгата „Госпожо Архитект“ излече от печат преди две години. Тя събра на едно място ценна биографична и илюстративна информация, за първите български архитектки. Тиражът на българското издание вече е изчерпан, но с течение на времето авторите осъзнават необходимостта книгата да има и своята английска версия, за да може информацията да достигне и извън границите на България.

„Книгата излезе на български език като продъжение на изложбата „Госпожо Архитект“, като продължение и дълготраен отпечатък на изложбата „Госпожо Архитект“, в която бяха показани биографични портрети с работата и детайли от живота на няколко от българските жени архитектки, които са работили в първата половина на 20 век. Това е специфичен период, тъй като това са първите жени в архитектурата в България. Преди това професията се е практикувала само от мъже. В книгата дадохме повече информация. И сега, книгата вече има своята английска версия. Симина Стан се занимава с подобна тема в Румъния и работи върху докторантурата си в момента“, разказва Теодор Караколев.

Във връзка, именно, с представянето на английската версия на книгата, организаторите на събитието от фондация „Български архитектурен модернизъм“ и Гьоте институт, решават да поканят Симина Стан, която е  е историчка и специалистка по архитектурно наследство, за да изнесе лекция, посветена на феминизирането на архитектурната професия в Румъния, от началото на 20 век, и заниманият ѝ с архива на Архитектурния корпус (1932-1948 година), за който преди се е смятало, че е изгубен или унищожен, но става достъпен за проучване в края на 2020 година. Оказва се, че тези документи са били съхранявани в Националния архив на Румъния и след изтичането на законовия 70-годишен ограничителен срок са били публикувани.

Този архив съдържа 1319 лични досиета, разпределени в три групи: сертифицирани архитекти, признати архитекти и строители. През 1933 година, румънският корпус на архитектите наброява 386 сертифицирани архитекти и 34 признати архитекти. През 1939 година той включва 557 сертифицирани архитекти, 131 признати архитекти и 252 строители. През 1947 година броят им достига 680 сертифицирани архитекти, 80 признати архитекти и 53 строители, а през 1949 година сред членовете му са посочени 806 сертифицирани архитекти и 58 строители. Повече от 100 от тези досиета принадлежат на жени, всички от категорията на сертифицираните архитекти, с диплома за архитект и активни в професията.

Симина Стан е историчка и научна изследователка, специализирана в областта на румънското архитектурно наследство. След магистърска степен по архитектурни науки от Университета по архитектура и урбанизъм „Йон Минку“ в Букурещ тя продължава с докторантура в същия университет. Понастоящем е координатор на проекти в Institut Culturel Roumain в Париж, а преди това е работила като научен изследовател в Националния институт за културно наследство в Букурещ, в отдела за исторически паметници. Публикувала е множество статии и е била редактор в „Arhitectura“ в продължение на седем години. Тя е съавтор на томове по история на архитектурата. Участвала е в организирането на конференции, изложби и архитектурни конкурси. Представяла е доклади на национални и международни конференции, посветени на развитието на градската история и архитектурата в Румъния.

Теодор Караколев, съосновател на фондация „Български архитектурен модернизъм“ и съавтор на „Госпожо Архитект“, разказва за събитието, в предаването „Вход свободен“

Чуйте още, в прикачения файл. 


По публикацията работи: Дора Башакова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Сифу Станислав Багалев за успехите на българския вин чун

Със сифу Станислав Багалев  говорихме за  изминалата, богата на събития за българския вин чун година,   като специално  обърнахме внимание на предстоящия Форум за самоотбрана и превенция на насилието. През изминалата година Станислав Багалев неколкократно посети Китай както за състезания , така и за да преподава вин чун на китайските спортисти. Това..

публикувано на 06.10.25 в 16:50

„Алтер его” - хумор, сатира и Хърб Алперт

Разнообразни и весели рубрики сме подготвили за вас в „Алтер его“ тази събота“. Вероятно ще имаме и внезапен гост.  Освен това очаквайте липсата на нашия традиционен седмичен обзор (с какво ще го заменим – ще разберете, ако ни слушате) и, разбира се, смехомаратон. А музиката – тонизиращите пиеси на Хърб Алперт. „Алтер его” се излъчва..

обновено на 04.10.25 в 14:11

Форум за агресията в училище през октомври в Пловдив

Какво става, когато съберем ученици, учители, родители и експерти в едно пространство, за да си кажем истината за агресията в училище?  Не с пръст вдигнат към някого, а със сцена за споделяне, съпричастност и сътрудничество. Отговорите, а защо не и решенията търсим на 10 октомври - Форум "Сцена за агресията в училище", с начален час 14:30 и с вход..

публикувано на 04.10.25 в 00:20

Пиесата „Формата на нещата“ безплатно за ученици в Пловдив

„Формата на нещата“ е пиеса от американския драматург Нийл Лабют. Актрисата Яна Маринова е продуцент на спектакъла. Режисьор е Кристиана Бояджиева. В ролите ще видим актьорите Йордан Ръсин, Яна Кузова, Теодор Папазов и Яна Маринова.   Тази вечер от 19 часа, „Формата на нещата“ ще се играе безплатно за учениците от Пловдив и..

обновено на 02.10.25 в 15:19

DIA представя “От целувка белег не остава”

  "От целувка белег не остава"  е песен намерена в стар сборник издаден през 1924 година. Разказва за млад момък, който иска да се ожени за своята любима като ѝ обещава най-ценния сред всички дарове – целувката. “От целувка белег не остава, но тя оставя следа в душата. Прегръщаме много хора наши приятели, дори и неприятели понякога, но целуваме..

публикувано на 01.10.25 в 12:19