БАПЗГ ще отстоява пред НЗОК да е в помощ на пациента

Според Диана Георгиева - председател на Управителния съвет на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи амбулаторните практики към момента не се финансират директно от НЗОК, а са на частен принцип. В страната има около 101 практики, от които в момента действащи са около 37 от тях, като причината е, че пациентите сами си заплащат предоставените им услуги. 

Според нея тези амбулаторни практики обслужват най-често пациенти с назначени от лекар допълнителни грижи в домашни условия – поставяне на системи, превръзки и др., които изискват по-дълго лечение. 

"Това е по-скоро наблюдение на вече протекло активно лечение с контрол от медицинско лице. Като пример мога да дам лечението на една рана.  Ако колегата извършва превръзка и наблюдение върху раната ежедневно и установи, че нещо не е наред, има възпалителен процес или раната не се затваря така, както е необходимо, винаги може да насоци пациента към лекар-хирург, който да прецизира състоянието и да вземе мерки за по -бързото възстановяване", посочи Георгиева.

Според нея заради това повечето пациенти ходят в спешните отделения и кабинетите за неотложна помощ, с надежда това да им бъде оказано като услуга, което затруднява медиците там. По думите й обаче това не е спешно състояние и така се отнема от времето на екипите на спешна помощ, за да оказват помощ на хора, които са в спешно състояние. 

"Хората са се приспособили да търсят такава помощ, защото няма къде да открият адекватна, от която имат нужда. Или пък тя ще им струва повече и те не желаят да заплащат, и са прави. Защото едно здравноосигурено лице трябва да има достъп до всички манипулации, които обхваща състоянието му", коментира Диана Георгиева. 

Тя е категорична, че съществуването на самостоятелни амбулаторни практики и самостоятелно финансиране няма как да са без лекарски контрол. Георгиева определи като абсурдно подобно твърдение и изтъкна, че лекарят преглежда пациента и дава диагноза и назначение, с което неговата работа е свършена. А след това този пациент попада в ръцете на медицински сестри, акушерки или рехабилитатори, които да продължат обслужването му. 

"Никоя сестра, акушерка или рехабилитатор, не си е позволявал да назначава медикаменти и лечение. И това, което се опитва да внушава БЛС е пълен абсурд. Всичко това се контролира. Ако се сключи договор със здравната каса, на всеки пациент ще му бъде описано точно в колко часа е дошъл, какво му е направено и от кого му е назначено. А касата като регулаторен орган ще следи за правилното изпълнение и качеството, с което е изпълнено", подчерта председателят на съсловната организация. 

По думите й ако има повече амбулатории, ще има и по-добра конкуренция между тях, а пациентът ще търси най-качественото обслужване.

Георгиева съобщи, че Асоциацията на професионалистите по здравни грижи има покана от НЗОК за провежане на среща и добави, че въпреки моментните противоречия отстрана на БЛС, съсловната организация ще отиде на преговори и ще отстоява искането си, да е в помощ на пациента. 

Чуйте още в звуковия файл.