Ако ни приемат в еврозоната, това ще е компромис

Според Вулджев няма никакви данни, че присъединяването към еврозоната може да стимулира по-бърз  икономически растеж. 

"Не знам на какво точно са базирани аргументите за подобни аргументи. Това колко бързо расте една икономика, дори в рамките на еврозоната или извън нея, зависи от вътрешната динамика и политиките на национално ниво. Еврото само по себе си няма как да даде такъв тласък, освен ако аргументът не е, че теоретично присъединяването към еврозоната може да доведе до по-ниски лихви и оттам нататък държавата ще може да тегли повече заеми и да харчи повече, като това ще вдигне икономическия растеж", коментира икономистът. По думите му това неслучайно никой не го казва, защото аргументът е, че държавата трябва да задлъжнее допълнително, за да стимулира растеж. 

Скриването на дефицита и дупката в бюджета вече ни се отразява много зле, смята експертът. По думите му очевидно е, че държавният дълг върви нагоре, за да се компенсират липсите. Вулджев посочи, че на практика държавата напълно си е преустановила инвестициите в икономиката и всичко отвиа да се покрият набъбналите разходи

"Ние реално скриваме дефицита си от европейските институции. Това беше признато от сегашния министър на финансите, която каза, че нейният предшественик е избрал да не отчете, когато е трябвало да отчете определени разходи и те са били прехвърлени за тази година. За новият бюджет също се следва тази рецепта за скриване на разходи и по най-различни прийоми се прехвърлят към дружества като Българската банка за развитие (ББР)  разходи, които по принцип се поемат от държавния бюджет и по този начин изкуствено се занижава размерът на дефицита в бюджета. Но това рано или късно ще избие, защото такива дружества са зависими от финансране от държавата и ако те генерират загуби, тези загуби трябва да се поемат от държавата", подчерта Георги Вулджев. 

Според него европейските институции със сигурност знаят, какво става и, ако са решили да ни приемат, то това ще е компромис, който са решили да направят. Той е категоричен, че когато има такъв висок диференциал между доходите в държава, която се присъединява към еврозоната, това е стимул за по-бърза инфлация. 

"Но другата причина е, че проблемите, които не са решени в самата еврозона, може теоретично да се разрешат, ако се вземе решение да се уеднакви фискаланта политика в Евросъюза. По принцип една обща валута да се споделя с държави с различна финансова и икономическа политика, води до това, че общата валута не съответства на нуждите на нито една от икономиките в съюза и икономическите перспективи за всички икономики стават по-лоши. Има само едно решение - да станем една обща голяма държава, а другият изход е да се разпадне еврозоната и да се върнат националните валути. Това са двете опции, за които никой не говори. А се преструваме, че статуквото ще остане с години, което е груба грешка", категоричен е икономистът.

Той изтъкна, че опасността да се трупат други дългове за наша сметка е много голяма и даде пример с финансовата криза в Гърция, която по същия начин прибързано е била присъединена към еврозоната. А когато се е появила глобалната финансова криза, цялата останала част от еврозоната е трябвало да плати кризата в Гърция. По думите му подобен риск съществува и при присъединяването на България към еврозоната. 

"Най пресният пример е Хърватия. Там имаше при присъединяването ускорение на инфлацията до втората половина на 2024 година, като рискът това да се случи и у нас е сериозен", коментира Вулджев. 

Той заяви, че по принцип подкрепя толкова фундаментален въпрос за бъдещето на България да се подложи на референдум, но не очаква да излезе нищо от това. Георги Вулджев заяви, че кога ще влезем в еврозоната зависи от конвергентния доклад, който се очаква да излезе. По думите му, тъй като дефицитът ни е реално е над границата, всичко ще зависи от това в какво настроение са евроинституциите. "Ако са компромисно настроени можем да влезем и догодина", заключи експертът.