Той призна за дефицит на кадри, въпреки че от 2017 година вече има отделна специалност "Военна медицина", но и конкуренцията между лечебните заведения е голяма и движението на кадри на всяко ниво е проблем за всяко от тях.
Натоварването при нас е голямо, защото освен медицинсктото обслужване в самата болница, има много дейности по осигуряване на международни или вътрешни учения, тактически стрелби, кръводарявания, така че работата на военния медик е доста натоварвяща.
Храбростта, по неговите думи, е ежедневие за медиците. А военните медици често са и на мисии извън страната, далеч от близките си. В момента такава има в Босна и Херцеговина. Ние не сме само лекари в болницата, а в полето, в гората, там, където няма откъде да очакваш помощ и трябва да си подготвен максимално за ситуации, в която други не биха могли да реагират.
За д-р Гозманов най- тежката криза като лекар е по време на международно учение в чужбина, още като лекар в Специалните сили, когато се налага да спасява военослужещ с алергична реакция.
"Бях си направил специална чанта, като пояс, с която да мога да извърша парашутния скок и да имам всичко - спринцовки, адреналин, урбазон.. и нещата приключиха успешно, но самата мисъл какво може да стане с този човек, а ти си далеч от всякаква друга помощ, е голямо натоварване"
Пандемията от Ковид и изпитанието за медиците тогава е най- голямото предизвикателство, което имал като началник на Военната болница.
Д-р Гозманов коментира и социалния натиск върху лекарите и доверието, което трудно се печели и лесно се губи.
"Винаги си в стрес, постоянно мисълта ми е дали свърших всичко както трябва, дали нещо не пропуснах, дали пациентът е доволен, дали е добре и това е мисъл не само по вереме на работа, тя те следва и в дома ти"
Полк. Ангел Гозманов си спомня с благодорност за учителите в професията на които дължи много. Признава, че вече няма време за парашутни скокове, каквито има 200 в кариерата си на военен, но вече би ги изпълнявал само за удоволствие и като част от намаляването на стреса от ежедневието.
Чуйте целия разговор в прикачения звуков файл.
След горещите юлски дни август започва с нормална температура за сезона и се очертава да е с максимални температури между 32 °- 36°, коментира в програма "Точно днес" проф. Георги Рачев, климатолог и преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Според него за района на Пловдив не се очакват големи горещини, поне до голяма Богородица. " За района на..
Очакава се на предстоящата сесия на Общинския съвет в понеделник да бъде гласувано предложението на групата на „Продължаваме промяната – Демократична България“, което цели да въведе ред в ползването на електрическите тротинетки в Пловдив. Проектът за наредба беше публикуван за обществено обсъждане още юни. Пет години след като държавата..
За девета поредна година националният туристически поход „Последният път на Хаджи Димитър“ ще премине по стъпките на войводата и ще пресъздаде последните дни от живота му. Инициативата е посветена на 157 години от смъртта на революционера и загиналите за българската свобода. Тридневеният поход започва от днес с маршрут от връх Бузлуджа през..
В Блъгария липсва превенция, както и адеватна техника за гасене на пожари, казав предаването "Точно днес" доц. Момчил Панайотов. Той е преподавател по “Дендрология” в Лесотехническия университет, занимава се активно с проучвания на планински гори и е един от авторите на “Оценка на риска от стихийни пожари в България”, изготвен по поръчка на..
В международния ден за борба с трафик на хора говорим за проблема и неговите измерения. Националната телефонна линия за борба с трафика на хора отчита увеличение на сигналите за незаконна миграция. Тревожен е и ръстът на случаите, свързани с непълнолетни. Според Диана Китова, мениджър на Националната телефонна линия за борба с трафика на хора,..