По думите му това ниво дори е два пъти по-ниско от критерия от 60%. Според икономиста България има и двойно по-голям икономически растеж за миналата година, отколкото средния за държавите в еврозоната.
"Така че след като отговаряме на тези критерии, мисля, че предстои това да бъде потвърдено в конвергентните доклади на Европейската комисия и Европейската централна банка и да евентуално да ни бъде указана точна дата, която е доста вероятно да бъде 1 януари 2026 година", посочи Гълъбинов в програма "Точно днес" на Радио Пловдив.
Той смята, че искането за референдум на президента Румен Радев не може да промени макроикономическите показатели на страната, а приема в еврозоната е по-скоро правна процедура.
"Преди години Конституционният съд се произнесе по подобен казус. Така че може би и сега ще има нужда от по-специализирано тълкуване на тази материя и в рамките на следващите месеци да се получи отговор за българското общество. Но като икономист не виждам някакво непосредствено въздействие към икономиката на България и взаимоотношението за членство в еврозоната", подчерта Гълъбинов.
Според него предимствата за влизане в еврозоната са очевидни и българите не трябва да бъдат предубедени. По думите му хората, които пътуват виждат какъв е стандартът на живот на държавите-членки на еврозоната, а също каква е тяхната покупателна способност и благоденствие като доходи.
"Всеки може да си направи извода, че те са в челото на класациите в Евросъюза като богатство и начин на живот. Мисля, че едва ли непрекъснато трябва да даваме доводи статистически, за да може хората да се убедят, че тук не правим погрешен избор, а по-скоро това е една инвестиция за бъдещето на българското общество в един по-добър начин на живот", посочи икономистът. Той допълни, че като цяло богатството на населението и държавата ни ще се увеличи в бъдеще при членство в еврозоната.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Разкъсана облачност
Предимно облачно
Облачно