Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

36% от завършилите медицински сестри работят в болниците

Петя Георгиева, ИПИ
Снимка: стопкадър Евронюз България

Едва 36% от завършилите направление „Здравни грижи“ в Медицинския университет в Пловдив работят като медицински сестри и акушерки. Това показват данните на самия университет, съобщи Петя Георгиева, старши икономист от Института по пазарна икономика. Според нея в България има достатъчно лекари, но недостатъчно медицински сестри, за да се извършва нормална услуга в болниците. 

В момента в направление „Здравни грижи“ на Медицинския университет в Пловдив, в което се обучават медицински сестри, акушерки и лекарски асистенти, има 1182-ма студенти, голяма част от които са бакалаври – медицински сестри и акушерки.

"Общо в България се обучават около 7200 такива специалисти. Част от тях ще стават медицински сестри. Но според статистиката малка част от завършващите остават да работят в болниците, а причините са, че възнагражденията са относително ниски, а образованието, необходимо за тази професия е сравнително високо", посочи Георгиева. По думите й то е около средното за страната, но това са хора, които не работят само на едно място и натовареността им е изключително голяма. Налага им се да поемат дълги, тежки смени, защото няма кой друг да ги поеме. Упражнява се много интензивен физически труд. Освен това много сестри специализират допълнително, но липсват педиатрични или реанимационни сестри, тъй като те не са много добре платени и не са предпочитани от студентите. 

Според Георгиева това означава, че са нужни много повече бройки, за да се запълни дефицитът на кадри в България в момента. По думите й съотношението между лекари и медицински сестри у нас също говори за липсата им.

"На национално ниво съотношението между лекари и сестри е под единица. Т.е. лекарите са повече от сестрите, а това не е нормално съотношение за никоя държава. В Европейския съюз съотношението е 1:2,5, т.е. на един лекар се падат по 2-2,5 медицински сестри. Представете си колко много сестри у нас липсват, за да се извършва някаква нормална здравна услуга в болниците", коментира тя.  

В момента медицинските сестри трябва да учат 4 години, за да получат квалификация за обща медицинска сестра и да покрият 4600 часа обучение. Но според Петя Георгиева това е прекалено дълъг срок за обучение, защото в България има дефицит на сестри, а този тип персонал е на доста висока възраст.  Тя допълни, че в много от страните в Евросъюза обучението на медицинските сестри е 3 години и това не се отразява негативно на здравната услуга.

Според Петя Георгиева преди години професията беше доста добра като кариера, защото тогава след завършване на образованието си, студентите научаваха  чужд език и отиваха да работят в чужбина, за да издържат семействата си тук. 

Но сега миграцията започва да се ограничава, а и има медицински сестри, които идват в да работят в България от държави извън ЕС. По думите й практиката показва, че при тази професия почти няма безработица и у нас, и в чужбина. Но тази професия не е престижна за учениците, които завършват. 

"Трябва да се работи в посока подобряване на условията на труд във всяка една болница, които за голяма част от медицинските сестри са изключително тежки. До голяма степен това зависи от директорите на лечебните заведения така и от политиката на Министерството на здравеопазването", подчерта Георгиева.   



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Районните кметства ще получат пари от увеличените такси за строеж

Ако има повишаване на приходите от увеличената такса за разрешенията за строеж, поемам ангажимента да ги делегираме на районите. Това заяви пловдивският кмет Костадин Димитров в интервю за Радио Пловдив, след като ОбС прие повишението на таксите за разрешителни за строеж, но отхвърли предложението за създаване на фонд „Благоустрояване“, в..

публикувано на 24.07.25 в 14:37

Проблемите с пазара на труда се решават съвместно

Около 200 хиляди българи нито работят, нито учат. В същото време над 50 хиляди работници от трети страни са наети от началото на годината.  В България се създава и електронен регистър на икономически неактивните лица. Той ще обхваща хора на възраст между 16 и 65 години, които не работят, не учат и не са регистрирани в бюрата по труда. Това събщи..

публикувано на 24.07.25 в 10:28
Мариана Кукушева

Дългият период на мерки за еврото може да доведе до фалити

Дългият срок на въвеждане на критични мерки, заради приемането на еврото е притеснителен за бизнеса, защото може да доведе до декапитализация на бизнеса, т.е. до фалити във всички браншове. Това коментира Мариана Кукушева, председател на Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите, идеята на държавата да замрази цените за година и половина..

публикувано на 24.07.25 в 10:27

Какви ще са фразеологизмите след приемането на еврото?

Българският език е богат на фразеологизми, а част от тях са свързани с лева и стотинката. Въведена преди 145 години паричната единица е родила редица устойчиви словосъчетания, който и до ден днешен използваме в ежедневието.  В него паралелно обаче функционират и такива, който са го предшествали.  Така например използваме изразите “Нямам..

публикувано на 23.07.25 в 11:39

Баните борят демографската криза със стипендии за образование

Община Баните бори демографската криза и липсата на кадри в редица сфери със стипендии за висше образование и осигуряване на работа. Целта на новата стипендиантска програма е да върне младите специалисти в родния край.   От нея могат да се възползват студенти с постоянен адрес в община Баните, които учат в редовна форма по държавна..

публикувано на 23.07.25 в 10:50