В момента в направление „Здравни грижи“ на Медицинския университет в Пловдив, в което се обучават медицински сестри, акушерки и лекарски асистенти, има 1182-ма студенти, голяма част от които са бакалаври – медицински сестри и акушерки.
"Общо в България се обучават около 7200 такива специалисти. Част от тях ще стават медицински сестри. Но според статистиката малка част от завършващите остават да работят в болниците, а причините са, че възнагражденията са относително ниски, а образованието, необходимо за тази професия е сравнително високо", посочи Георгиева. По думите й то е около средното за страната, но това са хора, които не работят само на едно място и натовареността им е изключително голяма. Налага им се да поемат дълги, тежки смени, защото няма кой друг да ги поеме. Упражнява се много интензивен физически труд. Освен това много сестри специализират допълнително, но липсват педиатрични или реанимационни сестри, тъй като те не са много добре платени и не са предпочитани от студентите.
Според Георгиева това означава, че са нужни много повече бройки, за да се запълни дефицитът на кадри в България в момента. По думите й съотношението между лекари и медицински сестри у нас също говори за липсата им.
"На национално ниво съотношението между лекари и сестри е под единица. Т.е. лекарите са повече от сестрите, а това не е нормално съотношение за никоя държава. В Европейския съюз съотношението е 1:2,5, т.е. на един лекар се падат по 2-2,5 медицински сестри. Представете си колко много сестри у нас липсват, за да се извършва някаква нормална здравна услуга в болниците", коментира тя.
В момента медицинските сестри трябва да учат 4 години, за да получат квалификация за обща медицинска сестра и да покрият 4600 часа обучение. Но според Петя Георгиева това е прекалено дълъг срок за обучение, защото в България има дефицит на сестри, а този тип персонал е на доста висока възраст. Тя допълни, че в много от страните в Евросъюза обучението на медицинските сестри е 3 години и това не се отразява негативно на здравната услуга.
Според Петя Георгиева преди години професията беше доста добра като кариера, защото тогава след завършване на образованието си, студентите научаваха чужд език и отиваха да работят в чужбина, за да издържат семействата си тук.Но сега миграцията започва да се ограничава, а и има медицински сестри, които идват в да работят в България от държави извън ЕС. По думите й практиката показва, че при тази професия почти няма безработица и у нас, и в чужбина. Но тази професия не е престижна за учениците, които завършват.
"Трябва да се работи в посока подобряване на условията на труд във всяка една болница, които за голяма част от медицинските сестри са изключително тежки. До голяма степен това зависи от директорите на лечебните заведения така и от политиката на Министерството на здравеопазването", подчерта Георгиева.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...