Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Изкуственият интелект може да помага при търсене на работа

Снимка: iStock

Изкуственият интелект може да помага  при търсене на работна ръка. При ясно зададени критерии той извършва дейността по-бързо и прецизно от човек, каза д-р Росица Стелиянова от Института за икономически изследвания при БАН. Тя е и директор Програми и проекти на АИКБ.

Д-р Петър Атанасов от ПУ "Паисий Хилендарски" пък подчерта, че страната ни не може да разчита на оставащите у нас мигранти, ползващи се от международна закрила, да се влеят в пазара на труда, тъй като масово са с основно и по-ниско образование. Единствено украинците имат по-висок ценз и взимат активно участие в трудовата заетост в страната ни. 

Това са обобщенията на двама от докладчиците в конференцията за пазара на труда у нас и човешките ресурси. 

Според д-р Росица Стелиянова  при изкуствения интелект липсва субективният фактор, който имат хората. Затова и той по-добре може да насочва към подходящите свободни места. Не може обаче по думите й да провежда интервю.

Даде пример, че подобни практики в Агенциите по заетостта си вече са въведени в две европейски държави – Австрия и Литва.

“Те са държавите, които най-напред внедриха изкуствения интелект като въведоха виртуални трудови асистенти за подпомагане на търсещите работа и на работодателите.

В Австрия е създадена платформа, като всички частни фирми са задължени да предоставят информация за търсенето и предлагането на работна сила и да свържат платформите си с тази централизирана държавна система. 

Разработили са система, която се базира на ИИ за преглед и оценка на всяка една кандидатура, която постъпва за търсене на работа. След направата на оценката се търси подходящо работно място. 

Когато се получи съответствие в търсенето и предлагането системата издава насочващи писма и към работника, и към компанията. Процесът става за минути и улеснява страните без намеса на Агенцията по заетостта.

Това пести ресурси като хартия, както и човешки”, каза  д-р Росица Стелиянова.

Според нея това е добър начин за изпълнение на задачата за намаляване на администрацията и електронизацията на системите.

Подчерта, че подобен е примерът в Литва. Там се прави кариерно ориентиране и цялостна оценка на работника, предлагат се и подходящи работни места. ИИ предлага и подходящи обучения.

Д-р Росица Стелиянова коментира още, че хората не бива да се страхуват от Изкуствения интелект.

“Изкуственият интелект няма да изолира професиите. Изследвания показват, че за всяко едно закрито място могат да се създадат още 5. Това означава, че не просто няма да загубим работни места, а ще ги увеличим.

Например, ако почистваме с робот ще са нужни и техници, и човек, който да следи работата му. Няма да е необходимо всяка фирма да има техник, а една специализирана да обслужва няколко компании”, обясни д-р Росица Стелиянова. Добави, че страната ни е на последно място по възрастни учещи през целия живот.

Подчерта още, че до 2030 г. се очаква около 700 000 работни места да бъдат заместени от ИИ. Това са професии с технически и повтарящи се дейности. Такива са техническите сътрудници, здравните консултанти, каквито има в САЩ и Китай, както и съдии и счетоводители при извършване на по-елементарно счетоводство. 



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Човешкият фактор убива на пътя

След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..

публикувано на 27.11.25 в 16:20
Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.

Вербалната агресия в парламента взриви улицата

Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците.  Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..

публикувано на 27.11.25 в 16:05
Еньо Енев

Ресторантьори предупреждават за фалити догодина

На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив.  Енев подчерта, че за разлика от..

публикувано на 27.11.25 в 11:18

Няма икономически разум в предложението за бюджета

Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет.  Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%.  Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..

публикувано на 27.11.25 в 11:11

НЗОК трябва да плаща медицинска дейност, а не заплати

В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...

публикувано на 27.11.25 в 11:03