"Тезеят в своя лабиринт" на Краси Димовски е роман на годината

В надпреварата участваха 33 романа, издадени през 2024-та година. Номинирани бяха "Ти, подобие мое" от Радослав Бимбалов, "Градинарят и смъртта" от Георги Господинов, "Тезеят в своя лабиринт. Дневникът на една П" от Красимир Димовски, "Мандарини по Мариенплац" от Теа Монева, "Странично осветление" от Юрий Рахнев и "Убийство на булевард Стамболийски" от Чавдар Ценов.

Председателят на журито акад. Владимир Зарев отбеляза, че журито е трябвало да прочете 33 романа, за да отдели само шест от тях. Той разказа, че преди повече от десет години бил поканен отново да бъде в журито на същия конкурс и тогава членовете били затруднени, защото 60% от книгите били изключително слаби и им било много трудно да отделят шест романа:

Поне 20 от тези романи заслужаваха да бъдат отличени, обясни Зарев.

Пред Радио Пловдив Красимир Димовски сподели, че за него за него наградите са приятни и стимулиращи, но "най- важното е тишината, необходима, за да напишеш нещо, без нея една книга не е може да се роди. Наградатите са игри на съдбата, които вече не зависят от автора".

Животът е лабиринт и смисълът е  в лутането, а "човечеството никога не е излизало от него. То е лутане с надежда, което носи позитивите".

Красимир Димовски разказа, че в  романа се опитва да срещне "малкото и голямото човечество". Сблъсъкът по думите му може да е различен, да  не води до добри неща, но има и друго - да е докосване до цивилизацията. Това изживява и героят, който не може нито да пише, нито да чете, но пък е с изключително остър ум и в крайна сметка достига до всички изводи, до които е достигнало и "голямото човечество".

"Дозло" /от добро и зло/ е новата дума в романа. 

"Това е най- голямата опасност за човечеството, защото с подмяната на местата на доброто и злото и се губи и ориентирът за тези понятия.

Красимир Димовски сподели личното си мнение по актуалния дебат за въвеждането на часове по религия и добродетели в училищата. По думите му "литературата съдържа всичко и ако тя се преподава както трябва, това не е нужно"

Романът задава въпроси, не дава отговори. Кагато човек прочете една книга, ако тя го погълне и му раздвижи мислите - тогава е добре", каза още Красимир Димовски.

Интервюто с него е в прикачения звуков файл.