От Експертия клуб по икономика и политика (ЕКИП) обявиха днес свое проучване, според което брутното богатство на българите надхвърлят 1 трилион лева. Тук са включени както парите на хората, така и недвижимите имоти. "Включени са най-различни активи, но без земята, инвестиционното злато и криптовалутите", уточни в предаването "Ден след ден" икономистът Стоян Панчев.
Той посочи, че голяма част от това богатство са жилищата на хората – около 70 %.
От ЕКИП проследяват индекс за изчисляване на богатството на домакинствата. "Неговата роля е да проследи във времето дали расте и с каква скорост богатството на българина. Искаме да видим как то се движи всяка година – криза или рецесия, или бум в икономиката", посочи икономистът.
Началото е от 2015 г., като стойността на активите за 10 години е се увеличила повече от 2,5 пъти. Поскъпването на цената на имотите за 10 г. се отнася и за другите активи – депозити в банки, собствен бизнес и т.н., обясни Стоян Панчев.
По думите му, по време на инфлация цената на недвижимите имоти расте, а тези, които тепърва купуват, губят, защото плащат повече. "Има ясна тенденция за стойността на имотите до 2020 г. - до 30-40 милиарда лв. Големият скок е от инфлацията от 2021 г. насам и от тогава е удвояването на имотите".
Златото и криптовалутата малко се търгуват, но земя много хора притежават, тя не е ли важен актив? "Не е толкова голям като жилищата, собственият бизнес и депозитите. У нас няма добра статистика, с която да стигнем до нейната стойност, нямаме добри данни за земята. Тя не е малък актив, но не е сред най-важните", обясни икономистът от ЕКИП.
Стоян Панчев призова: "Нека не бързаме с оптимистичните оценки. Голямата част от българите, която държат богатството си в жилища, нямат достъп до него, освен при продажба или под наем. При инфлация видяхме другият проблем от 2008 г., когато при по-сериозна икономическа криза настъпи сериозна корекция и голям спад на богатството. Третото е, че по-развитите страни като САЩ голяма част от богатството е концентрирана в работещ бизнес, капитал и активи, които реално произвеждат богатство, а не в имоти", допълни още той.
На въпрос защо са предпазливи оптимисти за въвеждането на еврото, Стоян Панчев обясни, че не споделя оптимизма и е скептик за ефектите от него. "Иначе е възможно да се присъединим към еврозоната, но е възможно е да пострада богатството ни, ако се повиши инфлацията. Важно е в какъв тип активи са вложени парите ни", каза икономистът от ЕКИП.
Цялото интервю на Емил Костов със Стоян Панчев е в прикачения файл.И третият вот на недоверие срещу кабинета "Желязков" се оказа неуспешен. Срещу предложението гласуваха 130 от присъстващите народни представители от ГЕРБ – СДС, БСП – ОЛ, ИТН и "ДПС – Ново начало". "За" гласуваха 54 – от МЕЧ, "Възраждане" и "Величие". Депутатите от "Продължаваме промяната - Демократична България" и Алианса за права и свободи не бяха..
Постоянните вотове на недоверие обезсмислят този парламентарен инструмент. Това коментира в програма "Точно днес" на Радио Пловдив политологът Христо Панчугов. Според него вносителите или не могат да си представят друг механизъм, с който може да се прави политика, или това допълнително разширява възможното поле на действие. "Възраждане"..
Отново се налага дебат за пореден вот на недоверие към правителството на Росен Желязков. Какви са политическите въпросителни, които носи въвеждането на еврото и неизвестните пред "Продължаваме промяната"? Според социолога от агенция "Тренд" Евелина Славкова вотът на недоверие, внесен от "Възраждане", "Меч" и "Величие" няма да мине и това не е..
Общинският съветник от "Има такъв народ" в Пловдив Димитър Арнаудов напуска партията и групата в местния парламент и става независим. В съобщение до медиите той заявява, че решението му е осъзнат избор, който е резултат от дълбоки разминавания с начина, по който ИТН води местната си политика. Той твърди още, че отстраняването му от ръководството..
На кръгла маса в парламента младите лекари и специализанти представиха законопроект, предлагащ мерки, които да ги задържат в страната. В предварителна дискусия здравната парламентарна комисия реши, че до 28 юли ще подготви законопроект, въвеждащ минимални изисквания за заплащането на медицинския персонал. По темата говорим с Мурад Назимов , 6 курс..