Христо Г. Данов - родоначалникът на българското книгоиздаване

Тази история започва в знойния юлски ден на 1828 г. И макар основателят на модерното книгопечатане Христо Груев Данов да е тясно свързан с Пловдив, то разказът ни не започва от тук. Отиваме на 93 км северно от Пловдив – до подбалканското градче Клисура, където е роден. Произхожда от семейство на търговец - абаджия, но от ранна детска възраст тръгва по пътя на науката. Да се образова не го спира дори това, че едва 9-годишен остава сирак, а семейството му е разорено. Първоначалното си образование получава в местното килийно училище, когато е 6-годишен. 

Но килийното училище бързо се оказва тясно за интересите на Данов. Бъдещият книжовник започва да черпи знания от Сава Радулов, Йоаким Груев и Найден Геров. По време на обучението си при Сава Радулов в Панагюрище той нямал пари и живеел в класната стая. Делял я с още едно момче. И така докато двамата не подпалили училището. 

"До пожара се стигнало случайно, тъй като зимата била люта, училището било от уплет и замазано с кал, а двете момчета напалили печката с повече дърва. Сградата пламнала от нагрятите кюнци и Данов прекъснал обучението си там", обяснява Христина Калчева, уредник в Историческия музей в Клисура.

Бъдещият книжовник едновременно е бил ученик на Найден Геров и негов помощник-учител в Копривщица. Този период от живота на Христо Данов не е бил лек. 

Заради липсата на финансови средства живеел в стая в църквата „Св.Богородица“, залепена за стената на гробищата. Често се хранел с раздаденото за помен, а уроците подготвял на свещи или на месечината. В свободното си време подвързвал книги и учебници.

След завършване на образованието си, Данов учителства в продължение на няколко години. Именно по това време той осъзнава нуждата от масово разпространение на книги и учебници за просвета на българите в Османската империя.

Настъпилата вече 1850 г. го отвежда в Стрелча, където мечтата му се превръща в реалност. Тамошният учител  дякон Поликарп е заминал на поклонение в Йерусалим и Данов заема неговото място през следващите 6 месеца. Изисквал от учениците си да са добри по математика, химия и физика.  Първите му стъпки са плахи, изпълнени с предизвикателства, но бързо успява да се открои с някои нововъведения. Вместо плесници и дърпане на уши, той давал наставления и съвети.

От Стрелча по препоръка на местните Христо Г. Данов отива да образова населението на Перущица. И до днес жителите на града наричат старото училище Даново училище. Построено за нуждите на образованието, след опожаряването на Перущица за кратко се превръща в полева болница. Но да се върнем към градежа и делото на Данов. 

Павлина Исова, фондохранител на Историческия музей в Перущица обяснява, че когато Данов пристигнал училището все още не било построено.

Докато се стряло Данов помагал в полската работа. Живеел в къщите на перущенци. А след това за 20 дни успял да обучи 20 деца, каза Исова. 

И в Перущица Данов обучава не само децата, но и техните родители. "Близо 25% от тогавашното население е било грамотно, което не е малък процент", обясни Исова.

А днес – класната стая на Дановото училище – е превърната в музей на писането. Пресъздава атмосферата от преди 175 години.

Шест години след като станал учител се заврърнал в Клисура, въвел светското образование и да създадал класно училище – първо за момчетата, а после и за момичетата.

Издръжката на училището вече не се поемала от семействата, а от църковното и училищното настоятелство. Организирал и редовна поща между Клисура и Пловдив. Паралелно с това започнал  издаването на своите учебници. Своята първа книга календарчето „Старопланинче“ издал със спестените си пари от учителството.

"Прилича на църковните календари, ориентиран е за всеки един ден, но има и съвети как хората да се предпазят от холерата", казва Калчева.

Освен календарчето „Старопланинче“ в Историческия музей в Клисура се пазят и други книги на Христо Г Данов. Сред тях са и ръководства за учителите.

Издателството на Данов - първо на Балканите - започнало да отпечатва географски карти по литографски път. 

Първоначално Данов печатал в Букурещ, Белград и във Виена, където дори създал собствена печатница. По онова време не било разрешено да се печата със славянски букви на територията на Османската империя. 

Издателството на Данов постепенно станало център на образованието, снабдявало училищата с учебници по аритметика, граматика, физика, география, естествени науки. Всички те преведени на български. За съставители и преводачи Данов привлякъл опитни учители. 

Мечата си да създаде своя печатница в Пловдив осъществил след Освобождението, когато прехвърлил машините си. Вече установил се в Пловдив, купил къщата, издигаща се в отвесните скали на Таксим тепе, в близост до храма „Света Богородица”.

Запазени и работещи и до днес са две от печатарските преси на Данов. Част са от музейните експозиции в Пловдив и Клисура. Тази в Клисура до 2000 година е била използвана за нуждите на армията във военното подделение в Казанлък. 

Делото на Данов прерастнало в книжарница. Открехваме нейната врата благодарение на възстановката на Дановата книжарница.

Книжарницата на Данов е можела да задоволи нуждата от знания и на най-любопитните. Разполагала е с генератори за статично електричество, анатомични модели, които се разглобяват, фотоапарати с цветен филм, обяснява Радка Ангелова, уредник в къща-музей Христо Г Данов. 

Книжарниците си в Пловдив, Русе и Велес Христо Г Данов зареждал с помагала, от чужбина, но преведени на български. Предлагал  и издания от печатницата на Христо Г. Данов.

"В учебника по геометрия и геометрическо чертане има вземане на понятието - права линия, след това как да я построиш като влачиш молива по линията. Има написано и ако си в градината как да си направиш лехата под права линия с две колчета и въженце, което е вързано за тях. Дадена е и възможност да си иззидаш стената под права линия. Показва реално смисъла на наученото", каза Радка Ангелова, уредник в къща-музей Христо Г. Данов.

Но образованието за Данов не стигало само до писане и смятане. В книжарницата му имало и учебници по минералогия. Те учели как по цвета, структурата и надраскването да разпознаеш минерала, както и какво е приложението му. Предлагали са се и стени картини – например – Палестина в библейски времена, Йерусалим в Христово време. 

Всестранно развит Данов е съорганизатор и участник в Първото земеделско промишлено изложение в Пловдив. Бил е и кмет на Пловдив, отказал се е от заплата.

"Повежда дела срещу злоупотребилите с общинска собственост. Не позволява на княз Фердинанд Първи да построи частна резиденция на Бунарджика. Смята, че общинската собственост принадлежи и на бъдещите поколения", обяснява Ангелова.

След смъртта на издателя, делото му е продължено от неговите синове. По-късно, по време на социалистическия строй, е национализирано. Основателят на издателска къща „Хермес“ Стойо Вартоломеев започва кариерата си в приемника на Дановото издателство. 

"Издателското ни битие имаше романтичен характер. Това беше елитно издателство. В него работеха едни от най-добрите пловдивски поети и писатели - Добромир Тонев, Тодор Чонов. 

Като частен издател школата на Данов я пренесох в Хермес. Много се работеше по текстовата част", спомня си Вартоломеев.

Днес, издателството вече го няма. Признателността на българите към духовно просветителската дейност на Христо Г Данов се изразява в именуването на училища, читалища и улици на негово име. Саха тепе, което се намира зад Радио-телевизионния център, получава и своето второ име – Данов хълм. От 1999 г. насам се връчва и национална награда за принос към книжовната култура на негово име.