"Приемането на християнството от българския княз Борис Първи е цивилизационен избор", посочи проф Христо Матанов, историк, медиавист и византолог. През тази година се честват 1160 години от покръстването на българите.
"Той приема една религия, която е нова и отхвърля езичеството на славяни и прабългари. Не е лесно да се направи такъв избор. Неслучайно срещу него се вдигат почти всички прабългарски родове. Той ги избира и по-късно в писмото си до папата изпитва известни угризения за тази своя постъпка", добави ученият.
Професор Матанов припомни за сведения, че по времето на Борис Първи християнството вече е било разпространено по българските земи, както и че е разпространявано от византийски мисионери, най-вече пленници. Така, според него, това също е оказало влияние върху решението на българския владетел.
"Приемайки православното християнство, Борис се е стремял той да управлява църквата, защото православието без държава не може. И обратното не е възможно. Докато при западното християнство, наречено по-късно католицизъм, това е напълно възможно. Папата е наднационален представител и той управлява църквата както си иска. Неслучайно са тези конфликти, които има между папата и светските владетели", поясни Христо Матанов.
Според него създаването на буквите не е най-значимото дело на Кирил и Методий.
"За филологически добре подготвени хора това е сравнително лесно. По-трудно е превеждането, превръщането на славянския език в богослужебен и книжовен, за да може да се извършва богослужение на славянски език. Това всъщност е и окончателна победа на славянския елемент в българската държава", смята историкът.
Христо Матанов припомни, че е спорен въпросът в коя от двете книжовни школи в България-Преславската или Охридската, е създадена кирилицата.
"В югозападната школа, която е ръководена от Климент Охридски, най-дълго се задържа използването на глаголицата. А приемането на кирилицата е било държавен акт, чрез който държавата, която дълго време преди това е използвала гръцкия език, по-лесно се адаптира към новите реалности", добави проф. Матанов, според когото този извод накланя везните по-скоро към Преслав като място, където се създава кирилската азбука.
"Без буквите можеше да оцелеем като държава, но без православното християнство в никой случай. Тъй като, ако бяхме приели западната деноминация, Византия би засилила много своята офанзива срещу България. Тя би постигнала в края на краищата успех и срещу православна България, но той би бил много по-решителен и по-генерален от това, което тя постига в началото на 11-ти век. Щеше да смаже България просто", смята проф. Христо Матанов.
Инициативен комитет от набор 1965 от арменското училище в Пловдив поиска да постави Монументален декоративен елемент „Хачкар" в Пловдив, посветен на 1160-та годишнина от приемането на Християнствтото в България. Хачкарът ще бъде изграден по каноните на хилядолетната арменска традиция върху монолитен блок от вулканичен туф в знак на огромната..
Проектобюджет 2026 натоварва икономиката. Така финансовият анализатор Светозар Гледачев определи параметрите му, които бяха гласувани на първо четене в бюджетната комисия в НС. По думите му случващото е популизъм за сметка на икономиката, който е започнал още от предходните години. Той подчерта, че още тази година са започнали..
Групата на „Съединени за Пловдив“, която подкрепя управлението на кмета Костадин Димитров, ще гласува против продажбата на общинските акции в „Свободна зона – Пловдив“. Акционерният дял на Община Пловдив в дружеството е малко над 85%. Против продажбата са и съветниците от групата на „Продължаваме промяната – Демократична България“. Това..
Българският туристически сектор е напълно готов за присъединяването към еврозоната и не се очакват никакви сътресения. Това е основният акцент, който постави проф. Румен Драганов, директор на Института за анализи и прогнози в туризма, в интервю за Радио Пловдив. Според експерта, работата с европейската валута е рутинна за бранша. "..
Бюджет 2026 е компромисен и трудно реализуем. Голяма част от параметрите му няма да се срещнат с действителността. Това коментира Лидия Шулева , бивш вицепремиер и бивш министър на труда и социалната политика и на икономиката. Въпреки това според нея промени в него между двете четения няма да има, тъй като Новото време, които са един..
Дъжд
Облачно
Превалявания