Това стана след обща реакция на българските евродепутати и след като официални представители на югозападната ни съседка демонстрираха подозрителна осведоменост по съдържанието на доклада. В него на няколко места се споменаваха твърдения за наличност на македонска идентичност и език.
Спас Ташев добави, че само преди няколко дни отлагането на разглеждането на доклада не е била очаквана, тъй като лобистката дейност на Скопие е била добра. Разяснителната кампания на българските депутати обаче е довела до промяна в баланса на силите.
„Надделя идеята да се изчака с неговото разглеждане с цел той да бъде подобрен, да отпаднат някои предложения.
Определено може да сме подозрителни, че има пробив на безпристрастността, тъй като в рамките на 6 месеца главният докладчик Томас Вайд е провел 36 срещи с представители на правителството в Севена Македония, една с българското правителство и нито една с представители на българската общност в Северна Македония.
"Не може да нямаш среща с българската общност в Северна Македония след като е констатирано, че тя е преследвана и неравноправна, а единственото условие за започване на преговори за присъединяване към ЕС е тя да бъде призната чрез включване в конституцията“, каза Ташев.
Подчерта, че подходът е бил тенденциозен, а менторът на доклада - Скопие. Припомни, че много пъти в историята на разширението на ЕС двустранните проблеми са играли роля. Даде и пример с отношенията между Румъния и Сърбия, Хърватия и Словения.
„Мицковски чрез лобистката си политика започна да търси съюзници, които да подкрепят неговата позиция.
Скопие годишно разполага с 30 млн. евро фонд, който е изцяло за лобистка дейност. По този начин той корумпира висши европейски функционери, съветници в политическите кабинети на евродепутати, журналисти“, каза Ташев.
Според него обаче ако страната ни продължи да бъде активна, ще постигнем резултат, който да отговаря на истината.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Облачно
Предимно облачно
Облачно