Диалогът между родители и тийнейджъри, винаги, е бил предизвикателство. За психолозите и фамилни терапевти Наталия Николова и Милена Ненкова, от фондация „Същност“, темата е особено близка. Преди 15 години, те преминават през процес, който ги кара да си зададат въпроса : „Какво би било, ако знаехме всички тези неща по-рано?”.
В работата с тийнейджъри, най-често използват груповия подход. Казват, че хората са като огледала едни за други и в груповата работа те могат да си помогнат с опита, който всеки от тях носи. Групата е много естествена среда за всеки един човек, но тя е особено естествена за тийнейджърите. В този период те търсят себеподобните, в най-голяма степен. Отделянето от родителите е свързано с привличане към хора, с които те могат да преживяват сходни емоции и сходни събития.
Проектът им е наречен „Тийнщайн“, защото за тях тийнейджърът е нещо средно между Айнщайн, Франкенщайн и Рамщайн. Събитието в Пловдив е през юни. Допълнителна информация във фейсбук страницата на събитието.
„Истината е, че днешните младежи не са по-различни от онова, което сме били и ние, защото те се вълнуват от много сходни неща. Разбира се, има неща, които са различни и които добавят към тяхната реалност, но като цяло диалогът с тях зависи от това, кой е от другата страна. Ако е родителят, диалогът никак не е лесен, а понякога почни липсва. Ако е възрастен човек, на когото те усещат, че могат да се доверят, тогава диалогът става много лесен. Обикновено, това доверие е много свързано с усещането, което е важна за тях да бъдат приети такива, каквито са. Да не бъдат оценявани, да не бъдат осъждани, а просто да бъдат приемани и зачитани с всичките си позитивни и не толкова позитивни страни“, коментират Наталия Николова и Милена Ненкова.
В днешно време комуникацията между родителите и тийнейджъри е затруднена, защото ежедневието на родителя е стресово и забързано. В краткото време, в което родителите се срещат с детето си, искат то да бъде на разположение. Пораствайки, младите хора все повече остават в своя свят. Заради всички особености на възрастта, също, те имат нужда да стоят повече настрани от тези разговори с родителите.
За родителя този процес съвсем не е лесен, защото той е бил важна фигура в света на своето дете. С порастването на детето, обаче, важността на тази фигура започва да намалява. Влиянието, което тази фигура има започва да намалява. Освен всички други неща, с които е необходимо да се справят в ежедневието, родителите са част и от този процес на откъсване на младия човек. Родителството е най-важната част от живота им, но въпреки това е едно от много неща, с които те трябва да се справят.
Когато един родител е много свързан с родителството и когато детето започва да се отделя, сякаш самият той е необходимо отново да намери своя смисъл и своето място в света. Както за тийнейджърите въпросът : „Кой съм аз?“ е важен, така и за родителите той започва да придобива особено значение. Най-вече за онези родители, които са много свързани с родителството. Начинът, по който родителите реагират към децата си в този период е важен. И затова е необходимо и те самите да имат малко повече себерефлексия, разбиране за това какво е важно да правят и как да реагират, спрямо своите деца. Най-важното нещо е не родителите да гонят собствените си цели и идеи за децата, а по-скоро да си дават сметка кое им е по-важно – връзката с детето или онези идеи и идеали, които имат за него.
Това е най-естественото развитие, детето да се отдели. И, когато родителят приема това по-лесно и по-осъзнато, тогава процесът е много по-лек и лесен и за двете страни, но това не означава, че не е емоционален.
Важно е тийнейджърите да имат карта, с която да се ориентират в своя емоционален свят. Това да открият своята идентичност, която е различна от това да са деца на своите родители е основната задача на юношеството, на тийнейджърството. Бунтът е своеобразен начин младите хора да започнат да се чувстват отделени, да имат повече пространство да изследват света и чрез изследването на света да усетят къде са техните лични граници? Какво се случва с вътрешния им свят? Когато децата остават твърде послушни, те нямат много възможности да правят това изследване и да опознават себе си по този начин. Затова бунтът е нещо естествено в този период, без да става дума за крайности.
Утре, 12-септември от 18:30, ръководството на НЧ „Мустафа Кемал Ататюрк – 2003“ – Пловдив кани всички пловдивчани, и най-вече родителите и техните деца на среща-разговор с Георги Млеканов - автор на книгата „Дигитална зависимост – новото предизвикателство пред родители и учители“ Това е последната му книга, която вече се радва на изключителен..
Пловдивчани ще се раздвижат с открити тренировки по бойни изкуства, функционален фитнес и кардио на Братската могила. Събитието е организирано от Да Дао България и BG Бъди активен, и ще се проведе на 14 септември, от 10.00 часа. Посланието, което искат да отправят организаторите е за един по-активен и здравословен начин на живот за всички -..
„Баси Гласа“ е проект сформиран от Красимир Гълъбов (бас) и Борис Селенски (глас), само преди година, в Пловдив. Те са творци, които черпят вдъхновение от твърде много места и стилове, и не се ограничават в един такъв. Залагайки на електронно Nu jazz, хип хоп звучене, те изграждат парчета с импровизационен характер, без рамки, без идеята за..
Животът със синдром на хипер активност и дефицит на вниманието /ADHD/ често носи предизвикателства – разсеяност, трудност в организацията, усещане за „твърде много“ или „твърде малко“ енергия. Но не е нужно да минаваме през това сами. В Пловдив вече стартира б езопасно и подкрепящо пространство, където всеки може да бъде себе си, без маски и без..
В първата неделя на септември, гост в предаването Клуб "Неделя" бе Божана Димитрова от Българското национално радио - достолепната дама, която не обича да я сравняват с легенда, а просто желае да бъде представяна така! Позната още като "Златният глас на Българското национално радио", Божана Димитрова с нескрито вълнение застана отново пред..