Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Психология на срама и вината

| обновено на 06.07.25 в 12:20 | Интервю
Снимка: Личен архив

Емоциите са естествена част от човешкия опит и служат като важен сигнал за нашето състояние, и нужди. Те възникват автоматично, в отговор на външни или вътрешни стимули и често могат да бъдат интензивни, и непредсказуеми.

„Темата за срама е от ключово значение, защото той често остава скрит, но силно влияе върху самооценката и взаимоотношенията ни. Разбирането на разликата между срам и вина помага за по-добро емоционално регулиране, и личностно израстване“, казва психологът и дългогодишен обучител Емилия Крушков. Тя вярва, че всеки заслужава пространство, където да намери опора и сила за промяна. Обученията и терапевтичната й практика обединяват знания от България, Великобритания, САЩ и Европа.

Вината и срамът са две от базовите човешки емоции. Както позитивните, така и негативните емоции осветляват вътрешния ни свят. Те са свързани с наши предишни преживявания и опит, и ни насочват към конкретни действия. Всяка една емоция ни кара да извършваме конкретни действия и по този начин задвижва определени тенденции. 

При срама има тенденция към укриване, например. Искаме хората около нас да не разберат, какво сме направили. Искаме да избягаме от ситуацията. Показателна е пословицата „Да потъна вдън земя“. Някой иска да се скрие от погледите на другите, защото се чувства много неудобно или засрамен. Докато при вината се търси възстановяване на баланса и поправяне на щетите.

„Но, нека не патологизираме емоциите и да казваме коя е добра и коя лоша? Всяка една емоция си има място и функция в живота ни. Опитът ми показва, че много от хората, които идват при мен и казват, че не изпитват гняв, всъщност носят в себе си много потиснат гняв и това повлиявя негативно здравето им в дългосрочен план. Те имат проблеми и в крайна сметка се стига до неприятни преживявания.

Срама, вината и смущението спадат към така наречените емоции на самосъзнанието. Това означава, че ние едновременно сме обект и субект на оценка, тоест ние си поставяме сами оценка, дали сме добри или лоши? Дали се справяме или не се справяме? Освен това, тези емоции често са слагани в една категория – морални емоции. Счита се, че те предотвратяват т.нар. неморално поведение, престъпно поведение и т.н. Тези емоции са комплексни и не са ни по рождение. За разлика от гнева и радостта, например, ние не се раждаме носейки срама в себе си. Това е емоция, която се заражда в процес на социализация, когато имаме някакви взаимоотношения. По тази причина, това са едни емоции, които или могат да ни свържат с хората, или могат да ни изолират. Много често това е проблемът със срама и вината.

Ключът към тези емоции е, когато има ситуация, как хората тълкуваме прегрешенията си? Дали като лошо поведение или като лошо „Аз“? В случаите, когато изпитваме срам, ние се насочваме към себе си, към „Аза“. Даваме оценка на себе си. Имаме чувството, че нещо не ни е наред. Тук въпросът е : „Как аз мога да направя такова нещо?“. Не някой друг, а точно аз. „Аз-ът“ се съпротивлява на идеята, че той е способен да извърши нещо нередно, да направи грешка, прегрешение, защото това е нещо много срамно. Докато, когато поставим фокуса върху даденото поведение, действие, тогава изпитваме вина. Тогава въпросът е : „Как съм го направил това нещо?“.

Когато, обаче, насочваме емоцията към себе си, тя е изключително болезнена. Срамът е една много болезнена емоция, сама оп себе си и излиза много трудно на повърхността. Тя, обикновено, е маскирана с много други емоции, посредством които човек се опитва да отрече и подтисне срама. Докато вината не е чак толкова болезнена емоция. При нея предимството е, че няма чак такава парализа на „Аза“, както при срама. И много често тя е по-кооперативна, тоест тя търси да поправи ситуацията посредством някакви действия. Тя води до свързване с другия човек. Например, ако съм ви поляла с кафе, ще се опитам да компенсирам по някакъв начин – да ви помогна да се почистите, да ви купя друго кафе, да се извиня, да ви компенсирам...По този начин се опитвам да си изкупя вината, както се казва.

Друг е въпросът, че често хората изпитват неоправдана вина и срам. Има фактори, посредством които ние изпитваме неоправдана вина и срам за неща, за които не сме отговорни. Има истории, които са показателни за това как срама може да се предава от поколение на поколение. Много често такъв тип емоции се проявяват и чрез телесни усещания. Ние не си даваме сметка за това, което изпитваме или за това, което се случва, но тялото ни реагира. При срам ние се свиваме, раменете ни увисват, ние не можем да стоим добре изправени, гледаме надолу, гравитацията започва да ни тегли неудържимо в тази посока. Когато подобна емоция е толкова болезнена, нашата нервна система отхвърля когнитивните /познавателните/ процеси, затова се работи и на ниво тяло“, казва още Емилия Крушков.

Много съвременни изследвания са свързани със срама и вината. Едно от тези изследвания е направено през 2022 година. То се занимава с въпроса, дали засрамването, всъщност, е продуктивно или контрапродуктивно? Оказва се, че процесът зависи от това, чие поведение искаме да променим – на нарушителя или обекта на срам, или на наблюдателите, публиката?

Още за срама и вината от интервюто на психолога Емилия Крушков, за неделния „Шейкър“.

Чуйте, в прикачения файл. 


По публикацията работи: Дора Башакова

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

За екранната зависимост при децата

Екранната зависимост е доста сериозна тема, която привлича вниманието на голяма част от обществото. Екранната зависимост, особено при децата, и лятната ваканция. Свързваме ги по някакъв начин. Лятната ваканция като време за игри и забавления, но и време на изпитание за родителите. Как да организираме ежедневието на децата, как да им осигурим..

публикувано на 17.07.25 в 15:45

"Вкусът на лятото" с колегата Яница Марова

В поредния епизод на "Вкусът на лятото" ни гостува най - младия колега от екипа на Радио Пловдив - Яница Марова - журналист, редактор в екип "Утро".  Срещаме се с Яница в Стария град, пред една от забележителностите на Пловдив - Хисар капия.  "Това е едно място, което носи духа на едни отминали времена, на романтизма на тези времена, на задругата,..

публикувано на 16.07.25 в 16:01

Камен Алипиев – Кедъра гостува на "Успешните"

Той е наследствен спортен журналист и кореняк антиконформист. Платил си е цената, задето много му знае устата, но когато днес се погледне в огледалото, е доволен от гледката. Не защото се има за красив (какъвто безспорно е), а защото вижда достоен човек. Устойчив е като дървото, на което са го нарекли някъде в седми клас, защото не бил прекалено..

публикувано на 15.07.25 в 10:24

Трейнинг по клоунада и пластичност през юли в Пловдив

От 16 до 22 юли (всеки ден) в Пловдив стартира "Актьорски трейнинг по клоунада и пластичност".  По думите на режисьора и организатор Борис Зафиров, всеки, който иска да разбере и да научи повече за комедийното и драматичното в театъра може да се възползва от безплатните курсове в Театър "Хенд". Събитието е част от проекта "Изиграй гнева" създаден..

публикувано на 14.07.25 в 15:54

"Вкусът на лятото" с колегата Димитър Владимиров

В поредня епизод на рубриката "Вкусът на лятото" ви срещаме с колегата Димитър Владимиров - журналист, новинар, редактор в екип "Информация" - това описва колегата Владимиров в професионален аспект, иначе прикюченска натура с дълбоки и чувствени търсения отвъд повърхността на на света, живота и човека.  "Вкусът на моето лято е много приятен! Много..

публикувано на 14.07.25 в 12:32