В разговора тя акцентира върху консенсусното поведение на европейските лидери пред тази среща. Това е огромно единство с ключовото участие на Великобритания, което потвърди основната теза, че мир за Украйна без Украйна е немислим. Теза, която беше приета и от Доналд Тръмп, който обеща да подготви и тристранна среща. Важен елемент в европейската позиция са гаранциите за устойчива сигурност.
Голямата игра е играта с времето, подчерта още проф. Кръстева, в което да не се допусне мирът да стане "кратка пауза Русия да си поеме дъх" и да поднови агресията.
Виждаме сблъсъка между две идеологии - на мегалидерите, които искат сами, в директен разговор само помежду си, да решат всичко и от друга страна институционалната логика - че има народи, конституции, международни правила, които трябва да се спазват, акцентира политологът. Отвъд трагедиите се кове нов международен ред, който маргинализира институционалните устои и това е огромният залог, който засяга всички нас, отвъд отделните конфликти.
Според проф. Кръстева в новата агресивна преконфигурация се вписва е Нетаняху с израелската позиция в Газа. Пред очите на света е геноцид над 2 милиона души. Расте жестокостта както от страна на "Хамас", така и от страна на военната машина на Израел. Това е не просто война, а жестокост върху обикновения човек. Невинни хора загиват, а на другия полюс са лидери, които искат да прекроят света.
Народите все повече пречат на лидерите, което е опасение и от срещата на Тръмп и Путин, която бе могла да стане начало на сделка.
Конкретно за Украйна е въпрос кое ще надделее - да се спре огънят и да се започнат преговори, което е тезата на Европа и Зеленски, или тезата на Русия - първо да са преговорите. В тази различна темпоралност личи стратегията на Москва да "отхапва" постепенно територии. В този смисъл не трябва да се даде време на Русия да продължи тази постъпателна агресия, каза проф. Кръстева.
Надеждата е, че заради огромния нарцисизъм на двамата лидери в Аляска те ще се опитат да постигнат някаква договореност.
Цялото интервю е в прикачения звуков файл.
140 години след Съединението на Княжество България с Източна Румелия все още е жива паметта за героите, осъществили мащабното дело по обединяването на българите след Берлинския договор. Живи са и наследниците на тогавашните дейци, които съумяват само 7 години след Освобождението да „съберат“ българите на север и юг от Балкана в нова държава. Един..
Какво да очакваме от новия политически сезон, какви са първите заявки на основните политически играчи и какво ще донесе готвения пети вот на недоверие към правителството от страна на ПП-ДБ, коментира в програма "Точно днес" социологът Кольо Колев от агенция "Медиана". Според него, ако погледнем "зад думите" на изговоренето от политическите..
Могат ли паметниците на Съединението да разказват историята за това събитие 140 години по-късно? Или да търсим нещо повече от историята, записките, спомените и думите, останали в архивите за 6-ти септември 1885-година в монументите, градската среда и това как сътвореното преди десетелетия и в настоящия век ни връща за да помним и в същото..
С около месец ще се забави ремонтът на сградата на Хуманитарната гимназия в Пловдив и се очаква около Коледа дейностите да приключат. Налага се смяна на всички носещи греди, а за това ще са необходими и допълнителни средства. Учениците от 8 до 12 клас ще ще започнат новата учебна година в три училища в район "Тракия". Това съобщи в интервю за..
Изложбата „Съхранената памет за Съединението“ ни връща към едно от най-значимите събития в новата българска история – Съединението на Княжество България и Източна Румелия, обявено на 6 септември 1885 година. Събитие, в което Пловдив и неговите жители заедно с четите от Станимака и Голямо Конаре изиграват централна роля, от създаването на комитетите..
Ясно
Предимно облачно
Разкъсана облачност