Поскъпването на храните е и на психологическа основа

Според икономиста Румен Гълъбинов през последните два месеца се забелязва увеличение на цените на някои хранителни стоки в търговската мрежа. Това бе и повод държавата да реагира и да направи нещо с промените в закона за еврото, с които на регулаторите, надзорните органи се дават повече правомощия, за да могат да проследят веригата на добавена стойност и веригата на добавки на храни в магазините и да разберат каква е всъщност причината, и дали може да се докаже по икономически елементи целесъобразността от увеличение на цените. 

"Знаем, че в България за някои хранителни стоки имаме доста дълга верига на доставки – от производителя, през търговците на едро и дребно, до крайния потребител. Има доста купувачи и прекупвачи по веригата, има оскъпяване на стоката с между 30% и 50% в някои случаи, което не е обосновано от икономическа гледна точка", посочи икономистът.

По думите му у нас предварително, повече от шест месеца преди приемането на еврото, на психологическа основа започва тази постепенна вълна от увеличение на цените. 

"За повечето от стоките, особено хранителните, ми се струва, че няма някакво наложително основание това да става сега. Освен това непрекъснатото говорене, че ще се увеличават цените, че ще станат едва ли не двойни, даде този негативен резултат. Усещането и в производителите, и в търговците, и в нас потребителите, остава, че увеличението на цените ще бъде неминуемо", смята Гълъбинов.

Той обаче е категоричен, че има и други причини за повишаване на цените, които нямат общо с еврото и присъединяването на България към еврозоната, а именно промяната на митата в световната търговия от страна на САЩ към повечето търговски партньори. 

"Оттам, международната търговия като цяло се оскъпи и това ще е процес, който ще продължи във времето. Икономистите в ЕС също го забелязват и се смята, че това ще е тенденция за поскъпване на стоките заради международната търговия. А една голяма част и от хранителните стоки в България са всъщност внос, т.е. ние зависим от международната търговия. Оттам бихме могли да очакваме и заради този глобален тренд, да продължи едно поскъпване и в бъдеще, но това няма да е свързано с еврото, а с новите мита, тъй като те са в пъти повече от миналогодишните", подчерта икономистът.

Според него в България имаме стари проблеми, свързани с хранителните стоки и оскъпяване на лекарсвата, а именно 20-процентния данък добавена стойност (ДДС), който е за всичко - храни, лекарства, цигари и алкохол. Гълъбинов изтъкна, че във всички държави членки на еврозоната има наполовина намалени ДДС-та, от общата им ставка, за храни и лекарства. 

"Това е нещо, за което трябва да помислим и може да повлияе за временното стопиране и задържане темпа за увеличение на цените. В повечето държави от ЕС също е така. Изключение е само Дания, но там стандартът на живот е съвсем различен", обясни анализаторът.

Той смята, че у нас трябва да има по-голяма информираност на хората и по-сериозна информационна кампания, която трябва да продължи и след 1 януари, защото ще има доста въпроси, които ще възникват в хода на случващото се. Икономистът посъветва хората да следят внимателно това, което излиза като информация от БНБ, Министерство на финансите, търговските банки, които също ще са активен участник в процеса, пощите, където също ще се обменя валутата, за да са сигурни, че курсът няма да има промяна, а обмяната по сметки ще бъде безплатна.