Гаврил Кръстевич в сянката на Съединението

„И аз съм българин, каквото има да става – да става“.

Това са думите на губернатора на Източна Румелия Гаврил Кръстевич, котато е арестуван от четниците съединисти и им предава без всякаква съпротива ключовете на администрацията. Още преди това обаче, предупреден, че се готви преврат, той отказва да вземе превантивни мерки и дори спира телеграмата, с която директорите уведомяват османското правителство, че не могат да се справят с обществените вълнения около идеята за Съединението. Самият той като управител на Източна Румелия не изпраща депеша до Високата порта за помощ след процеса на присъединяването.

Така актът на Съединението става безкръвен и хуманитарен в иначе размирната Балканска история.

Въпреки това Гаврил Кръстевич остава в сянката на Съединението. Неговата личност исторически е била натоварена с негативна позиция предвид неговия висок обществен пост в Османската империя. Този човек обаче остава българин и радее за българското до края на живота си, макар че умира извън родината си вероятно с някаква болка от носталгията по родния възрожденски Котел.

Но кой е Гаврил Кръстевич, роден под името Гандю Кътюв Баюв, а впоследствие става един от най-образованите и високопоставени българи.

Хронологията за неговия живот дава историкът от Пловдив Иванка Митева:

"Гаврил Кръстевич е роден през 1818-а, някои казват 1817-а в Котел. През 1831-1933 г. е ученик на видния наш възрожденец Райно Попович. Виждайки будния ум на ученика си, учителят решава да го препоръча на друг наш виден котленец – Стефан Богориди, който вече е направил кариера в Цариград. Там завършва престижното Гръцко училище. След това Богориди го праща да учи в Сорбоната, където Кръстевич завършва право. Впоследствие Кръстевич се връща и става негов секретар.

Преди да настанат драматичните събития около Съединението, Гаврил Кръстевич има основолагаща роля в борбата ни за църковна независимост, която първа ни легитимира като български народ. В онези години той дори пише история на България:

„Той е изкушен от изучаването на миналото. Под давлението на френското възпитание пише една българска история през 1869 г. Но голямата заслуга към българския народ е участието му в борбата за църковната ни независимост“ – счита Митева.

Кръстевич изработва фермана, с който султанът определя нашата църковна независимост.

Гаврил Кръстевич е с толкова високи позиции в Османската държава, че е назначен за губернатор на Източна Румелия след Александър Богориди, останал в съединистките хроники като Алеко Паша.

Но ето каква оценка дава за Кръстевич най-уважаваният тогава вестник „Марица“ в своя брой от 1 май 1884 г. Сред печатните изданията се ровим в архива на Народна библиотека „Иван Вазов“ с главния библиотекар д-р Петко Георгиев:

„Европа може да има у Гаврил Кръстевича една гаранция за едно добро управление, Високата порта – за един лоялен управител, а българският народ – един справедлив и грижлив баща“.

Нуждае ли се Гаврил Кръстевич от някаква историческа реабилитация или защо българската историография остава длъжница на неговата личност?

Позиция на историка Иванка Митева:

„Просто е редно не реабилитациа, но повече популярност за една такава достойна личност.Кръстевич заслужава по-достойно място в паметта на българите, в паметта на пловдивчани“ – заявява Митева.

Според библиотекаря Петко Георгиев Кръстевич играе неотлъчно своята роля в акта на Съединението, напълно съзнавайки че историческата съдбата му е отредила отрицателен персонаж:

Сега нека погледнем каква историческа почит отдаваме към Гаврил Кръстевич в Южна България, чийто областен управител е бил той макар и за 18 месеца.

Един паметник, открит в двора на църквата „Света Богородица“ в Пловдив през 2020 г. Една малка улица в пловдивския район „Южен“ е кръстена на него. Името му приема и хисарското село Кръстевич, което наброява около 350 души, като историческа памет, че той като губернатор е помогнал на техните предци родопчани да се заселят именно там.

През 2005 г. Пловдивският Гражданския клуб начело с общественика Лука Станчев възстановява гроба на Кръстевич в Истанбул.

Горещата отдаденот на тази възрожденска личност на просветата и обществения напредък на българския народ я нарежда сред най-ярките представители на националния елит. Защото думите „Аз съм българин“ се отпечатват неотстъпно във всичките дела на Кръстевич до края на живота му.