В програма "Точно днес" и "Заедно в час" говорим за измененията на НВО след 7 и 10 клас. Въвеждането на интегрирания изпит коментираме с експерта в организацията с нестопанска цел Люба Йорданова.
От новата учебна година изпитите по математика от Националното външно оценяване след 7. и 10. клас ще включват интегрални задачи. За решаването на този вид задачи учениците ще използват базовите си знания и умения по природни науки. Целта е задачите да станат по-практични, без да се заучават закони, посочват от МОН.
Йорданова каза, че според тях НВО не трябва да се използва за кандидатстване в училище или гимназия. Според нея точно това е най-важното нещо, защото иначе се губи идеята за диагностика на системата. Когато учениците ходят на частни уроци, ние не знаем НВО какво точно измерва. Трябва да се тръгне от това, НВО да се раздели, да бъде диагностичен инструмент, а кандидатстването за училища да бъде по друг начин, важно е НВО да не е стрес и напрежение", посочи Йорданова.
"Системата на националните изпити след 4, 7 и 10 клас отдавна се нуждае от голяма промяна и от тази гледна точка е добре, че МОН мисли в тази посока", каза още експертът. Според нея идеята за интегриран изпит е заложена като възможност още преди години.
"Учениците ще решават задачите с математически умения, като се дават примери от природните науки. Този изпит ще даде картина как се справят ученици и учители, но от друга страна, изпитът в 7 клас е вход за училище и това според мен е големият проблем. Точно от това идва напрежението сред семействата.", посочи Йорданова. Според нея няма логика тези изпити да водят до повече частни уроци, защото ще се оценяват математическите възможности на децата.
"Задачите от тип PISA мерят конкретни умения на учениците на 15 годишна възраст, докато в НВО не са включени подобни задачи", обясни Йорданова. Според нея няма база за сравнение на НВО с тестовете PISA.
Експертът е твърдо за оставането на НВО в определени етапи от образователната система.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Променлива облачност; възможно е да превали
Разкъсана облачност
Предимно облачно