Обикновено се изтъква как преди 140 г. целият народ, всички политици и политически сили са били безусловно за Съединението от 6 септември 1885 г., как са загърбили всички разногласия помежду си. В новата книга на Стефан Дечев „Съединението срещу Задкулисието. Политика и памет (1885-1998)“ обаче се припомнят много забравени факти за голямото разединение в българското общество на север и юг от Балкана.
Съобщавайки днес за случилото се на 6 септември 1885 г., на съвременния българин се обяснява как денят се подкрепя от „единна държава“, „целия български народ“, „всички българи“, как е довел до демонстрация на „силата на единението" и до загърбване на „личните амбиции и спокойствие“.
И неизменно остават скрити редица отдавна забравени факти, свързани с драматичните събития по осъществяването и защитата на Съединението, както и с борбите около неговото утвърждаване. Не става твърде ясно на обществеността, че случилото се е една победа на част от българската политическа класа и княз Александър I над тогавашното, образно казано, „Задкулисие“, диктувало през последните няколко години политическия живот както в Княжество България, така и в Източна Румелия.
В случая под „Задкулисие“ се разбира онази скрита власт, която действа от руския царски двор, Азиатския департамент в Петербург, руското дипломатическо агентство в София и руското консулство в Пловдив. Тази задкулисна власт в годините преди това сваля правителства; подпомага опозиционни кампании срещу властите в София или в Пловдив; определя дневния ред на българското Народно събрание; представя се в Княжеството за защитник на Търновската конституция, след като в действителност я торпилира; злоупотребява с популярната идея за Съединение, без да има никакво намерение да го осъществява на практика.
Целта на тази книга е да разкаже историята за победата над това „Задкулисие“.
Стефан Дечев (1963) e преподавател в Нов български университет. Завършил е история в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, с последващи специализации в Амстердамския университет и Централноевропейския университет в Будапеща.
Бил е гост-преподавател в Университета „Комплутенсе“ в Мадрид и Университета в Грац. Изнасял е доклади в „Харвард“, „Бъркли“, Колумбийския университет в Ню Йорк, Лондонския университет, Хумболтовия университет в Берлин, Тексаския университет в Остин и др.
Автор е на книгите „Политика, пол, култура. Статии и студии по нова българска история“ (2010); „Who are Our Ancestors?: Race, Science, and Politics in Bulgaria 1879 – 1912“ (2010); „Скритата история. Полемики“ (2019); „Стамболов след Стамболов. История, политика и памет 1895 – 2020 г.“ (2022). Съставител и научен редактор на сборника „В търсене на българското: Мрежи на национална интимност (XIX – XXI век)“ (2010).
Публикувал е и множество статии в наши и чужди сборници и периодични издания.
Проблемът със затлъстяването придобива все по-големи размери. България е на шесто място по затлъстяване в Европа, като се очаква в следващото десетилетие да бъдат засегнати 60% от българските деца. Това сочат изнесените наскоро данни на неправителствената организация Коалиция "Затлъстяване". А всяко трето дете у нас е с наднормено тегло,..
В района на Златоград започва строителството на първата геотермална централа у нас за производство на ток. Тя ще произвежда енергия от геотермални води, съобщи индустриалецът проф. Николай Вълканов. Параметрите на проекта все още не са предоставени на общината. "За нас е чест, че инвеститор с такива мащаби, като "Минстрой" е насочил..
Нидерландия, Австрия, Германия, Италия и Испания са предпочитаните от българските студенти дестинации за обучение каза Николай Христанов, мениджър на отдела за висше образование в "Итеграл" преди поредното издание на форума "Световно образование, който ще се проведе в Пловдив тази неделя. Младите хора се ориентират най- вече от възможностите, които..
Област Смолян е с най-лошите и опасни пътища в страната , констатира председателят на Европейския център за транспортни политики Диана Русинова, след обход на републиканската пътна мрежа в региона. Екип на центъра извърши проверка на участъци по пътя Кричим – Михалково, Грохотно – Тешел, Здравец – Рожен, Белица – Загражден, Срутището..
Все повече са възрастните хора в България и в момента те стигат до 26-27% от населението на страната. Това съобщи в програма "Точно днес" проф. д-р Надежда Илиева от Националния институт по геофизика, геодезия и география към БАН, която коментира за Радио Пловдив демографските процеси в Деня на възрастните хора. Според нея демографските т..