Пловдив има следа в защитата на Независимостта

Шест от всички осем членове на правителство на Александър Малинов, което се натоварва с дипломатическата защита в различни периоди от живота си са учили, живели или работили в града.

Министър-председателят Александър Малинов дълги години е работел като съдия и прокурор в Пловдив. От тук е тръгнала и неговата кариера. Министърът на правосъдието Тодор Кръстев е от Перущица, а неговият гроб е в Пловдив. В пловдивската мъжка гимназия пък е учил министъра на финансите Андрей Ляпчев. Михаил Такев по време на военната си кариера в бил офицер в 3-ти артилерийски полк в Пловдив, а ген. Данаил Николаев е командир на Източнорумелийската милиция.

„Пловдивчанинът Константин Хаджикалчов има основна роля за дипломатическото утвърждаване на независимостта. Важна е ролята и на

Иван Стоянович, Петър Димитров, дългогодишен пловдивски окръжен управител. Красивият художествено изработен манифест за Независимостта е дело на пловдивския художник и декоратор Харалампи Тачев.

Освен по време на дипломатическата защита и преди това се открояват не малко принуси на Пловдив. Формалният повод за провъзгласяването й е, че видният български дипломат и представител на влиятелна пловдивска фамилия Иван Гешов не е поканен в края на август на тържество за рождения ден на султана“, обясни Сукарев.

Добави, че е нямало как цар Фердинанд да не дойде първо в Пловдив след обявяване на акта, на 27 септември, тъй като това е символично. Независимостта слага край на юридическото съществуване на Източна Румелия, защото въпреки Съединението по международна и правна точка Източна Румелия не е преставало да я има. С идването в града се потвърждава, че България вече е унитарна.

„Пловдив е бил и любимият град на неговата вече покойна съпруга княгиня Мария-Луиза, която е погребана в пловдивската католическа църква „Св. Лудвиг“. Самият цар Фердинанд се е числял като военен от 9-ти пехотен пловдивски полк, а майка му е била негов патрон“, коментира Сукарев.

С Независимостта се разрешава и въпроса с източните железници, което по онова време е било от изключителна важност. Причината е, че голяма част от жп линията, минаваща през Пловдив и свързваща със столицата - до Белово и надолу до турската граница –  е била с екстериториален статут, българската държава е нямала суверенен контрол.

Затова и един от първите актове, свързани със стъпките към провъзгласяване на Независимостта е завладяването на железните от българска администрация. Линията, ставайки част от българските железници облекчава пътуването от и до Пловдив.

„22 септември е ден, в който трябва да демонстрираме национално единство. Хората не обръщат достатъчно внимание на този ден, а той вкарва България в семейството на суверенните държави. Преди това статутът на държавата ни е по-ниско поставен“, обясни Сукарев.