Ръстът на доходите дебалансира бюджета и пазара на труда

Точно такава трябва да е и бюджетната политика на страната ни според него през 2026г., когато ще приемем еврото като валута.

Според него страната ни има нужда да предприеме мерки в посока консолидация, тъй като заложеният дефицит в средносрочната рамка е голям.

“Това потенциално би довело до покачване на дълга до нива от 35-40%, ако не се предприемат мерки. Допълнителен натиск идва и от разходите за отбрана.

Огромен е ръстът на разходите за персонал в бюджета, т.е. посоката, в която трябва да върви този бюджет е свиване на дефицита, консолидация.

Това трябва да стане преимуществено пред разходната част, тъй като проблемът идва от разходите. Приходната част се изпълнява добре, тя е на традиционните за страната нива”, отбеляза Ганев.

Добави, че разликата идва заради по думите му неразумния темп на вдигане на заплатите в публичния сектор  - с 30-40% в някои ведомства. Подчерта, че все пак има сектори, които не са получили увеличение, затова страната ни не трябва да върви към замразяване, а към разумен за бюджета ресурс, който да бъде насочен само към сектори с необходимост от повишаване на заплатите. Процентът на увеличение обаче да бъде постижим за бюджета.

“Проблемът идва от това, че в един момент натискът от повишаване на разходите за персонал започва да ребалансира и пазара на труда. Това, което се случи през последните години в публичния сектор е, че изпревари частния, въпреки доброто му състояние.

Той не успява да навакса свръх увеличението в публичния. В един момент това оказва и натиск върху частния сектор, защото минималната заплата е обвързана със средната.

Една четвърт от работещите получават своето възнаграждение от публичния сектор”, каза Ганев.

Петър Ганев опроверга опасенията на колеги-икономисти, че има възможност с влизането в еврозоната да повторим гръцкия сценарии.

“Далеч сме не само от гръцкия, но и от румънския сценарии. Ние сме на ръба на тези 3%, които почти винаги сме успявали да спазим.  В момента с допълнителните разходи за отбрана изглежда ще ги превишим и затова имаме нужда от мерки за консолидация.

Все пак сме далеч от дефицит 6-7-9% - нещо, което сме виждали в Гърция, видяхме в Румъния, във Франция.

За да не стигнем до обявяване на извънредни мерки, които да търсят консолидация, т.е. вдигане на данъци както в Румъния (ДДС-то с 2%), трябва да взимаме разумни решения сега”, добави Ганев.

Коментира още, че вече се усеща, че без взети мерки по-нататък ще се наложи увеличение на данъците, което е най-скъпата мярка от гледна точка на хората.

“Вдигане на вноската за пенсия автоматично ще вземе 3% от дохода на всеки работещ”, обясни Ганев.

Според него добра новина е, че икономиката расте и това означава, че при по-разумно управление на разходната част, икономиката ще успее да догони нивата на харчене на публичния ресурс.