Сребърната икономика е все по- актуална в Европа, но не и у нас

Според нея демографските тенденции показват нарастване на относителния дял на населението в надтрудоспособна възраст, тъй като във връзка с намаляване на населението и задълбочаване на демографската криза, се наблюдава намаление и в трите възрастови категории –  подтрудоспособна, трудоспособна и надтрудоспособна възраст. 

"В последните 20 години населението в подтрудоспособна възраст намалява с близо ¼, докато това намаление е най-малко при хората в надтрудоспособна възраст е само 10%. Това води до много голям икономически натиск върху пенсионната система, но и върху редица други. Тук вече говорим за все по-актуална не само в България, но и в Европейския съюз (ЕС), за т.нар. "сребърна икономика" - понятие, което произлиза от сребърните коси на по-възрастното население. Основната цел е възрастните хора да останат по-активни в своя трудов път, като това е свързано и с някои политики, които трябва да бъдат насочени към тях", обясни проф. Илиева.

По думите ѝ има различни теории за биологично остаряване и за отпадане на трудовия пазар. За икономиката то е най-вече свързано с преминаване на населението на над трудоспособна възраст, като последните тенденции са, че тази възраст на биологично остаряване и отпадане на населението от трудовия пазар се увеличава, а това е свързано с нарастване на средната продължителност на живота. Професорът посочи, че засега България е на дъното на тази класация в ЕС, тъй като средната продължителност на живота през последните години е 75-76 години, а в ЕС тя е над 80. И добави, че само Румъния и Латвия се доближават до България в тази посока, а с най-добри показатели са Испания, Италия и Малта, като средната продължителност на живота там е над 83 години.

Тя изтъкна, че в "сребърната икономика" в последните години е доста актуална, защото голяма част от възрастните хора искат да продължат да работят, но трябва да се осигурят и условия за това. "Като например гъвкава заетост и подкрепа за работодателите да наемат по-възрастни хора на работа", каза още Илиева.

Тя добави, че политиките трябва да бъдат насочени освен към насърчаване на работодателите да задържат по-възрастни служители, също и към адаптиране на работната среда за това, а също и към борбата с дискриминацията по отношение на възрастта при наемането им. Според нея част от възрастните хора искат да работят, тъй като това повишава тяхното благосъстояние и самочувствието им, тъй като някои приемат тежко пенсионирането си. 

Професор Илиева даде за пример Германия, в която действа програма "Опитът има значение", насочена към това работодателите да наемат служители над 55 години. Програмата предлага субсидии за заплати и обучение, създава менторски позиции за по-възрастни служители, които да обучават по-младите и икономиката да се възползва от натрупания от тях опит. 

"Тази програма предоставя и гъвкави работни схеми – да не се работи на пълен работен ден, да се работи три дни седмично и да се предоставят условия за работа вкъщи", добави професорът.