През последните години недоносеността в България се задържа на около 11–12% от общия брой раждания. Това, при приблизително 55–60 хиляди раждания годишно, не е никак малък процент. В Клиниката по неонатология към УМБАЛ „Свети Георги“ в Пловдив този процент е около 11,5 за 2024 година. Най-малкото недоносено бебе, което и в момента е в пловдивската клиника, е с тегло 500 грама.
Това заяви в интервю за Радио Пловдив професор Мая Кръстева, ръководител на Клиниката по неонатология в УМБАЛ „Свети Георги“, която получи национална награда от БЛС в категорията „Дългогодишна дейност в областта на медицината и активен принос в развитието на специалността“.
Причините за по-високия процент раждания на недоносени бебета са много и различни – социално-икономически фактори, здравословното състояние на майката, патологията на самата бременност, здравната култура и други.
„Много са факторите. В голям процент от случаите не можем да посочим дори конкретната причина. Но аз искам да фокусирам вниманието върху инфекциите. Те се свързват с една много голяма част от преждевременните раждания. Говорим за инфекции при майката, при които има ангажиране на плацентата и плода, като това също е причина за преждевременни раждания“, обясни професор Кръстева.
Наградата на БЛС тази година за професор Мая Кръстева е третата за нейната дейност и отдаденост към професията, включително и за усилията ѝ за създаване на неонатологична школа. Тя подчерта, че тази награда е оценка и за целия екип на Клиниката по неонатология, който ръководи вече 25 години.
„Това са изключително отговорни хора с висок професионализъм — хора, на които имам доверие във всяко едно отношение – както на лекарите, така и на акушерките. В неонатологията, както и в почти всички други медицински специалности, почти нищо не можеш да направиш сам“, каза още професор Кръстева.
Екипната работа е и основният начин да се постигат успехи и напредък в дейността.
Цялото интервю с професор Мая Кръстева можете да чуете в звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...
Облачно
Предимно облачно