Пловдивският археологически музей е с високо ниво на охрана

„Имам дългогодишен опит в музейното дело и първото, което си помислих, беше, че този обир е извършен с участието на служител на музея, като това се потвърди. Подобни кражби в големи институции като Лувъра, с многоброен персонал и високи стандарти за сигурност, са почти невъзможни без вътрешна помощ“, коментира Кисьов.

Той припомни и кражбата на уникални златни експонати от румънските музеи от холандски музей, станала в началото на годината. 

„Тази кражба е още по-скандална, защото там нямаше жива охрана – само СОТ. Чудно е как румънската страна изобщо е предоставила такива безценни предмети - дакийски златни артефакти, при липса на реална защита“, посочи директорът и отново подчерта, че в повечето случаи музейните кражби се случват с участие на вътрешни лица.

„В Пловдивския археологически музей имаме изключително високо ниво на охрана, особено след инцидента през 1996 година, когато беше извършен първият въоръжен грабеж в български музей“, обясни той. 

„При този грабеж нямаше вътрешно участие – това беше поръчка от западноевропейски колекционер, изпълнена от българския криминален контингент. Кражбата продължи три минути, реакцията на полицията беше навременна, те дойдоха на четвъртата минута, но извършителите успяха да избягат“, припомни доц. Кисьов

По думите му след този случай сградата е затворена, реновирана и напълно оборудвана с модерни охранителни системи.

„Днес имаме тристепенна защита – СОТ, видеонаблюдение, въоръжена физическа охрана и специални нощни коридори. Витрините с най-ценните експонати са със специални удароустойчиви и пожароустойчиви стъкла. През 2010 и 2015 година преминахме успешни проверки по време на международни изложби от гръцките музеи и от Лувъра“, разказа директорът.

Той напоми, че през 2019 година музеят бе домакин на симпозиум с участието на ГДБОП и ДАНС, посветен на сигурността в музейна среда.

„Сградата, в която се помещава музеят, първоначално не е била предназначена за археологическа експозиция, но успяхме да я адаптираме и от 2010 година нямаме проблеми със сигурността“, категоричен е той. 

Що се отнася до идеята сградата на БНБ в Пловдив да стане Национален музей на тракийската култура, където да се експонират всички музейни ценности от този период, засега няма решение. 

"От една година уточнявам собствеността на сградата. Установи се, че по-голямата част от имота, включително и парцелът, е частна, а само една част е собственост на община Пловдив. Едва след като този въпрос се реши, ще мислим дали тя да се използва за музей, за да може да се разшии фондохранилището на РАМ-Пловдив", подчерта доц. Кисьов.