За горивата и санкциите - какво да очакваме на нашия енергиен пазар и след 1 януари, когато идват разплащанията с евро? Прогнозата за сделката "Лукойл" правим в разговор с доц. Васил Петков, преподавател по МИО и маркетинг в ПУ и УНСС. С него говорим за критичните въпроси около съдбата на „Лукойл Нефтохим“ в Бургас и влиянието на санкциите срещу Русия. Основната тема е свързана с потенциалната продажба на рафинерията и политическите предложения в българския парламент, включително назначаването на особен управител на активите на руската компания.
Доц. Петков подчерта, че досегашните санкции имат само частичен успех, тъй като търговските потоци се пренасочват през други държави, като Индия, което създава нова зависимост за Европа и България. Експертът предупреди, че нереализирането на сделката за продажбата или липсата на работещо решение за управлението на активите на „Лукойл“ след 21 ноември ще доведе до недостиг на горива и рязко покачване на цените в страната и региона.
По повод санкциите, които Европейският съюз налага до момента спрямо Руската федерация, университетският преподавател смята, че те са постигнали само частичен успех, защото има нужда от търговски потоци в сферата на горивата и те продължават да се движат, само че през различни други страни.
„Въпросът е, че това доведе до преместване на потоците, свързани с най-важните енергоизточници - горивата, и всъщност Европейският съюз основно започна да купува, примерно, дизел от Индия, тъй като индийските рафинерии масово започнаха да закупуват по-евтиния руски петрол. И всъщност станахме тук зависими от Индия. Правят се много опити за диверсификация, но смятам, че самата Европа не е готова за това, както и България, тъй като това е един дълъг процес на напасване на производствените мощности и, съответно, на възможностите за използването и преработката на определени видове петрол“, каза доц. Петков. Той отбеляза, че нашата рафинерия в Бургас по принцип е направена така, че да може да получава петрол основно по Черно море, а не чрез танкери през Босфора, където е прекалено скъпо, а транспортирането е бавно.
„Страната ни е в една много специфична ситуация, тъй като наистина сме изправени пред възможна сериозна криза, и всичко това зависи от българското правителство, защото рафинерията трябва да продължи да работи и след 21 ноември“, смята доц. Петков.
За цените на основните горива на енергийния пазар доц. Петков каза: „Със сигурност можем да очакваме повишаване на цените, защото по веригата всичко ще окаже влияние - и в САЩ, и в други страни от Европейския съюз. В България виждаме, че инфлацията и сега е по-висока, отколкото трябва. Това повишение допълнително ще напомпа инфлацията и, ако избегнем хърватския сценарий при въвеждането на еврото, ще бъде добре. Но ако има нещо подобно, ще ни очаква една тежка зима.“
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...