„Все още няма внесен проект в Министерски съвет. Никога не е имало бюджет, който да мине без корекции между първо и второ четене. Очевидно управляващите тупкат топката, защото оцеляването на сглобката е приоритет номер едно“, коментира проф. Дуранкев.
Според него заложеното увеличението на вноската за пенсия с 2 процентни пункта е нелогично. Той е категоричен, че промяна е трябвало да има към прогресивно облагане и премахване на тавана на осигурителния доход.
Той подчерта, че в повечето европейски държави няма подобен таван.
Данъкът върху дивидентите Дуранкев нарече ‘‘жесток“ и ‘‘хумористичен“.
„Цялото това упражнение ще донесе около 20 милиона лева в бюджета – по 42 лева от фирма. Това е бюджет на нищо“, каза той.
Според проф. Дуранкев минималната работна заплата от 620 евро, предвидена за следващата година, едва ли ще бъде замразена до 2028 година, както се посочва в средносрочната бюджетна прогноза.
„Сигурен съм, че това няма да се приеме. Но по-тревожно е, че икономиката не трупа резерви, не трупа ‘мазнинки’ – това е знак за криза.“.
Икономистът предупреди, че следващите години ще бъдат трудни, заради нарастващия държавен дълг и увеличените разходи за отбрана.
„България ще харчи около 400 евро на човек за отбрана. Ако тенденцията се запази, след 12 години ще преминем прага от 60% дълг спрямо БВП – нещо, което се приема като сигнал за финансова нестабилност.“
Подчерта още, че стратегическата цел на правителството – влизането в еврозоната – ще доведе до някои икономически ефекти. Икономистът прогнозира еднократно поскъпване на цените с до 0.4 процентни пункта след въвеждането на еврото, както и повишение на лихвите по кредитите.
„Жилищните кредити в България сега са около 2,5%, докато в еврозоната са двойно по-високи. Потребителските и бизнес кредитите също ще поскъпнат, но от друга страна ще има и лихви по депозитите – нещо, което досега почти липсваше“, посочи той.
Според проф. Дуранкев психологическото напрежение при въвеждането на еврото ще бъде по-силно от реалните икономически последици.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...