Нали сме демокрация?

България и днес фактически живее с еврото чрез валутния борд – левът е вързан към еврото и това не е резултат от бъдещо решение, а от действащ вече режим. На този фон говорим за разликата между емоционални нагласи („за“ или „против“ още едно членство) и информирано отношение към самия валутен режим и неговите алтернативи. Проследяваме как политици използват страховете и подбраните числа в дебата за еврозоната, а понякога и като повод да поставят под въпрос самото членство в ЕС.

Представяме подхода на Карл Попър – да оценяваме политическите системи не по това какви утопични идеали обещават, а по това как ограничават злоупотребата с власт и предотвратяват тиранията. От тази гледна точка демокрацията не е фабрика за „перфектен живот“, а механизъм за избягване на катастрофални провали – диктатури, войни, масови нарушения на права. Същият принцип прилагаме към съюзите между държави: те са устойчиви не защото обещават рай, а защото поставят ясни граници на недопустимото – агресия, потъпкване на права, икономическа дестабилизация.

В този контекст разглеждаме НАТО, Европейския съюз, валутния борд и еврозоната като системи, които ограничават възможностите за местен политически произвол, намаляват риска от корумпирани решения в полза на тесни групи за сметка на мнозинството и правят средата по-предвидима за граждани и бизнес. Целта на тези ограничения не е „да ни вземат суверенитета“, а да направят по-трудно злоупотребата с власт на национално ниво.

Накрая стигаме до понятието „Rule of Law“ и превода му като „правова държава“ и показваме как Европейският съюз чрез общи стандарти, двойна защита (национална и европейска) и по-силна обща позиция навън може да укрепва – а не да отслабва – суверенитета на гражданите и на държавите-членки.