Тази събота с акд. Иван Гранитски си говорим как българските творци - поети, певци, хwдожници, актьори намират място в българската литература. И вярно ли е, че вкусът ни е повече към майсторите - зидарите, разказвачите, иконописците?..
В "Срещите" винаги сме споделяли, че "към бъдещето трябва да се върви гърбом, с поглед верен в миналото". Затова тази събота припомняме кой е Луи Леже. Той е човекът, за когото казват, че е в първите редове на онези, които твърдят най-правите думи..
През 2019-а година Митко Новков издаде великолепната си книга "Изядената ябълка", книга, събрала 101 управителски истории. Шест години по-късно, сиреч днес, с автора се връщаме към тези занимателни и мъдри разсъждения. Защо? Ами защото Управителят е..
Тази събота "Срещите" ви предлагат размисли върху изреченото през 1933 г от Николай Рьорих "Последната война сред хората ще бъде за истината". И забележете, тя ще бъде насочена срещу собственото ни невежество, агресия и раздразнение. На мен ми е..
"Срещите" честитят голямата награда "Христо Г Данов" за цялостен принос в националната книжовна култура на академик Владимир Зарев и с гордост отбелязват, че академикът е чест наш гост. Днес ви предлагаме разговор с Владимир Зарев за властта като..
Тази събота в предаването "Срещите" ви предлагаме размисли за изкуството и изкуствения интелект. Гостуват проф. Маргарита Младенова, Николай Генов и Георги Караманев. Автор и водещ: Людмила Сугарева
Тази събота с mроф. Мария Шнитер си говорим за еротиката в българския фолклор. Защо за еротиката? Ами, защото казват - и тя формира характера. Та, какви сме, ние българите, според нашия ФОЛКЛОРЕН ЕРОТИКОН??? Слушайте в събота малко след 9 часа...
В празничния ден с историка доц. Тодор Радев ще си говорим за датата 6 септември 1885 година. Това ли е и защо единствената българска национална акция, доведена докрай? Бъдете в празничния ден с Радио Пловдив.
Преди да ги извадим от употребаq да си припомним какво ни казват те, българските банкноти. Наистина ли са една невидима литературна антология? В "Срещите" с Георги Господинов си говорим по книгата му "Пукнатините на канона".
"Думите са като врабчетата. Когато се приближавам, за да им се любувам или да се снимам с тях, се разбягват и ме гледат недовррчиво. Когато бързам само да напълня хранилката им, се спускат и кацат по раменете ми. Разбират кога искам да нахраня егото си..