Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Психолог: Пандемията ни накара да се замислим повече за живота

За психичното здраве в условията на COVID-19

Снимка: medicalnews.bg, Архив

Коронавирусът и съпровождащото го извънредно положение принудиха хората да се адаптират бързо към непознати и ограничаващи обстоятелства. Чувството за несигурност, стресът и страхът нараснаха. По какъв начин ситуацията се отрази върху психиката на обществото?

Клиничният психолог и психотерапевт, Велислава Христова, сподели своите наблюдения по темата:

Зачестили ли са случаите на пациенти, които идват при Вас с тревожно-депресивни разстройства, след отмяната на извънредното положение?

Настоящата пандемична ситуация носи отличителни черти на травматична ситуация, но не винаги една травматична ситуация довежда до травма и до посттравматично стресово разстройство. Не бих казала, че има значително увеличение на случаите в сравнение с предходен период. По-скоро се наблюдава усилване на оплаквания, съществували и преди, предимно в полето на тревожните разстройства. Новото може би е, че се усилват тревожно-депресивни преживявания, свързани с екзистенциални въпроси, които хората си задават- смисъла на това, което се случва в глобален, регионален план, последиците и отзвука върху всеки отделен индивид. Прави впечатление също, че възникват или се усилват емоции, свързани с напрежение в междуличностните отношения- между партньори, родители и деца, колеги, работодатели и служители, между приятели, както и такива, свързани с различните нагласи на хората към пандемията.

Става ли обществото все по-скиптично към мерките срещу вируса и на какво се дължи това според Вас?

Обществото като че ли е разделено по отношение на препоръчваните и задължителните мерки. Една част от него ги подкрепя и спазва, а друга ги неглижира или отхвърля. Но сякаш общото между тези две групи, е увеличаващото се недоверие и скептицизъм към тези, които контролират ситуацията на национално ниво. Според мен, това от една страна е продиктувано от бързо сменящите се, понякога непоследователни послания на управляващите кризата, както и от противоположните послания на медицински специалисти, канени в различни медии. От друга страна този скептицизъм в България би могъл да се свърже исторически с травматичния и негативен опит с информираността по време на бедствия- като Чернобил например и не на последно място с недоверие към властимащи и институции. Затова всеки в тази ситуация избирателно чува тази информация, чиито послания са най-близки до неговите представи.

Според вас страхът от вируса допринесе ли за развитието на адаптивните способности у хората?

Трудно е да се обобщава, защото всеки човек функционира индивидуално, в зависимост от своята история. Страхът и стресът в някаква доза мобилизират, но не бива да забравяме, че настоящата ситуация е вид травматична ситуация, която натоварва психиката, нарушава психичния баланс и води до мобилизиране на определени защитни механизми. А начинът, по който човек се адаптира към подобни травматични ситуации, е силно индивидуален и зависи от различни фактори като тежестта и продължителността на протичане на самата ситуация, индивидуалната житейска ситуация на човек, възрастта му, житейски опит, психичната му зрялост, личностови особености и така нататък. Затова е трудно да се даде общовалиден отговор, доколко стресът от ситуацията е допринесъл за развитие на адаптивните способности. По-вероятно е хора с устойчива и зряла личност, с умение да разбират, осмислят и трансформират това, което се случва около тях, да успяват по-добре.

Много хора излязоха от изолацията, чувствайки се демотивирани и напрегнати. Какво бихте им препоръчали, за да се справят с тези състояния?

Нормално е да се чувстваме напрегнати, тъй като ситуацията е непозната за всички нас. Човек се чувства демотивиран, когато се промени посоката или изгуби смисъла на това, което прави- когато радостта намалява в едно по-стереотипно, рутинно, трескаво или изолирано ежедневие. Затова е добре да потърсим това, което осмисля живота ни. Да съживим любопитството към живота, дори и за кратко да успяваме да се върнем към интересите си и нещата, които обичаме. Да общуваме с близки, със себе си, за да можем да разберем какво се случва с нас, какви са чувствата ни, нуждите ни в този момент и какво реалистично можем да направим за себе си. Да приемаме новините около нас критично и с разум и да опитаме да видим случващото се в един малко по-мащабен времеви хоризонт. Реалността е такава каквато е- може би е безпрецедентна за отрязъка на нашия живот, но не и за историята на човечеството. 

Цялото интервю на Валерия Аспарухова с Велислава Христова чуйте в звуковия файл:



БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
ВИЖТЕ ОЩЕ

Даниела Белчева: Понякога е необходимо човек да бъде наивен като дете

"Naive" е третият албум в дискографията на варненската певица Даниела Белчева . В края на 2024 г. той излезе и във формат на грамофонна плоча, чийто тираж вече е изчерпан. През декември Дани и музикантите, с които работи: Милен Кукошаров (пиано), Михаил Иванов (контрабас) и Димитър Семов (барабани), представиха албума в Париж с концерт,..

публикувано на 05.03.25 в 08:40

Три акорда и истината или къде се крие магията на кънтри музиката

Рецептата за добра кънтри песен е "Три акорда и истината". Това разказва Лили Друмева, автор и водещ на единственото по рода си за Балканите предаване за кънтри музика, което звучи всяка събота между 14 и 15 ч. по програма "Христо Ботев" на БНР. В него Лили Друмева представя кънтри музиката и нейните сродни жанрове – блуграс, рокабили, кънтри-рок,..

публикувано на 04.03.25 в 08:20

Модерната българска държава не се създава с договора от Сан Стефано

Модерната българска държава не се създава с договора от Сан Стефано. Това е представа, налагана в обществото повече от 100 г., коментира в интервю за Радио Варна проф. Петко Петков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.  Истината е, че в документа, който е подписан, не се споменава изобщо България, а това е двустранен договор..

публикувано на 03.03.25 в 08:30

Днес е 62-рата Щафетна обиколка на Радио Варна, записванията продължават

Днес предстои 62-рото издание на традиционното третомартенско събитие на Радио Варна - Щафетната обиколка. Желаещите да участват могат да се запишат до 20-30 минути преди откриването на обиколката, поясни главният двигател на събитието - спортният журналист Румен Генов.  62-рото издание на обиколката ще започне официално от 12 часа, а щафетата ще..

публикувано на 03.03.25 в 07:30

Филмови награди или активизъм - връчват Оскарите

В 2 часа след полунощ на 3 март започва най-известната церемония за връчване на филмови награди "Оскар". За 97-и път Академията за филмово изкуство и наука на САЩ ще отличи най-добрите заглавия от света на седмото изкуство през миналата година. Водещ ще бъде комикът Конан О'Брайън, а бляскавата церемония ще бъде проследена от милиони, въпреки че..

публикувано на 02.03.25 в 09:00

Любомир Кючуков: След скандала между Тръмп и Зеленски ще последва тежък период за Украйна

След скандала между Доналд Тръмп и Володимир Зеленски ще последва тежък период за Украйна. Случилото се вчера в Белия дом, меко казано, е твърде далеч от дипломацията. Това коментира в предаването на Радио Варна „Позиция“ Любомир Кючуков - директор на Института за икономика и международни отношения, бивш зам.-министър на външните работи...

публикувано на 01.03.25 в 14:40
Стоил Цицелков

Стоил Цицелков: Конституционният съд удари шамар на ЦИК и "Информационно обслужване"

До една седмица Централната избирателна комисия може да извърши изчисленията, възложени ѝ от Конституционния съд, з аяви в интервю за БНР председателят на ЦИК Камелия Нейкова. Тя обясни, че а нгажиментът на ЦИК е да въведе данните, установени от КС, и да се направят изчисления на изборните резултати, за да се прецени дали оказват влияние върху..

публикувано на 28.02.25 в 07:30