Димитър Трайчев: Крайно време е във Варна да произведем един продукт, който да ударим на тезгяха!

Каква беше 2020-а за за човека на изкуството? Въпрос, който предаването на Радио Варна „Гравитация нула“ зададе на автори от различни сфери на културата. Държим да ви срещаме с мислещи хора, които създават качествени продукти и които умеят да различат доброто изкуство от имитацията. Затова на фокус е графичният дизайнер и художник Димитър Трайчев. През 2020 година той осъществи и няколко творчески проекта, леко встрани, макар и в пряка връзка с графичния дизайн. Според него в тази изолация си длъжен да направиш концентрация и е крайно време във Варна да се произведе един продукт, който, грубо казано, да ударим в тезгяха - това много отдавна не се е случвало.

Можем ли да наречем 2020 година позитивна?

Във всеки случай не и негативна. Изпитанието е предизвикателство, нали? Така ни убеждават от рекламите. Някои свършихме добра работа, естествено, че всичко клони към нулата, но в тази изолация си длъжен да направиш концентрация. А като направиш концентрация, изведнъж виждаш, че въпреки дигитализацията човешкото отношение става все по-ценно. Аз мисля, че дигитализацията, насилствената /в образованието и в администрацията, в здравеопазването не се е случила все още/ свърши добра работа.

В семеен план човекът погледна другия до себе си, срещу себе си, видя, че и той е човек, че и той има проблеми. А пък за моята професия, графичния дизайн, е почти златно време. Защото за пръв можеш един проект да го устискаш от край до край, сроковете сега са по-меки, поради всеобщото разбиране за трудност, и се свършват доста прилични неща, в областта на графичния дизайн говоря само.

Ако трябва да разширим областта и да говорим за изкуството като цяло, там направи ли се достатъчно, за да могат творците да продължат да правят това, което най-добре умеят?

За художниците например сега е много добро време, тъй като художникът по принцип е дресиран, че публиката му трябва, когато творбата бъде приключена и започва собствен път, който е далеч от неговити първоначални намерения даже.

Това време всъщност изкара ли човека от човека, показахме ли истинските си лица?

Не го изкара, а го вкара, защото истинското лице е вътре в теб, а кой е пенсионер и кой тийнейджър, това е подробност от пейзажа.

Каква беше годината за Димитър Трайчев? Излезе „АЗ и другите“ – едно книжно издание, квадратно, прави ми впечетление, че обичате квадрата...

Нещата, които правя тази година, не са посветени на Малевич, но квадратът е дълбоко заложен в мен. Даже серията „Монокъл“, която правих през март, тази серия кръг, вписан в квадрат, продължи своя живот и сега вече са натрупани 45 работи. А „АЗ и другите“ е като отчетен доклад, тъй като изданието за култура А 3 е плод на 20-годишни усилия. Тук са фокусирани  усилията на много хора, аз съм селектирал само своите неща, върху тях имам права и мога да ги покажа на публиката, събрах това, което съм написал във виртуалното издание А 3.

Тъжно ми е малко, че неща, писани преди 14 години, звучат актуално и днес. Това е малко тъжно.

А не е ли тъжно 20 години да са събрани в сантиметър дебела книга?

Изглежда така само на пръв поглед, но ако видите първите броеве от 1994 година, там за един месец са се случвали толкова неща, в които съм бил участник или свидетел, описани в едно изречение, които сега са културният календар за цяла година.

Имаше един кипеж в началото на демокрацията, дай, Боже, сега да се възстанови това нещо! Защото освен потребители, ние трябва и да произведем нещо. То може и да е глупост, но трябва да произведем нещо. Особено за Варна, която е консуматорски настроена и това е стара традиция, е крайно време да произведем един продукт, който да ударим на тезгяха! Това отдавна не се е случвало, за съжаление...

Цялото интервю на Мартин Николов с Димитър Трайчев може да чуете в звуковия файл.