Диaна Димова: Без носии губим родовата си памет

Юбилейната XXV национална конференция „България в световната история и цивилизации – дух и култура“  се проведе тази събота и неделя във Варна.

Този уникален за времето си форум събира през годините вдъхновени изследователи на българската история, на духовния път на българите през вековете и стана свободна трибуна за преодоляването на идеологическите бариери,  на многобройните фалшификации за нашето минало.

Докладваните нови проучвания разшириха представите ни за началото на българската държавност много преди създаването на Аспарухова България, за древната Варненска цивилизация и приноса на българите в развитието на Европейската цивилизация, за богатото наследство на народното творчество.

Издадените през годините сборници с доклади от конференцията имат важен принос в българската историография, те попълват множество бели петна в нея.

По време на форума бяха представени и типични български носии от различни региони на страната.

Да се докоснеш до 100 годишна носия, да усетиш аромата на лавандулата, лъхащ от нея; да те омаят цветните шевици, да си представиш как тази носия е изработена от уменията и старанието на българката от периода на Възраждането.

Да се възроди духът на миналото, споменът от бабината ракла, магията на дреха, която е повече от дреха..., защото в нея има кодирани символи, живителна енергия.

Всичко това усети репортерът ни Ваня Славова докато разговаря с Диaна Димова- колекционер на носии от всички краища на България.

-  Как се насочихте към колекционирането на носии?

- След едно участие в Жеравна, понеже ми подаряваха различни носии да нося, в един момент се наложи повторно да облека носия, а аз исках да бъда различна всяка година. Така отидох и си купих първата, с която започна моята страст. Усещането, когато облечеш носия е коренно различно.

- Вие в момента колко носии притежавате в колекцията си?

- Не съм ги броила, със сигурност са над сто, но целта ми е друга: да събера носии от всички краища на България, които впоследствие да бъдат експонирани в изложби, ревюта на носии, за да може младите хора да проявят желание да се облекат с тях; да проявят интерес към наследството ни.

- В момента с каква носия сте?

- Носията е от родното ми село Тенево, Ямболско. Тя е била собственост на Кера Манева, която е родена 1904 година. Интересното за нея е, че е била омъжена в едно елховско село-Богорово и на пазвата на носията е пришила поли от тронски сукман, понеже навремето всяка жена е искала да изглежда колкото се може по-добре. Кера Манева е обогатила носията.

- Да кажем за нашите слушатели, че тази носия е много цветна, с много орнаменти, богата, пищна.

- Да, носията е богато извезана с тифтик- това са били конци, които са били изключително скъпи, от Истанбул. Това не е сукман, това е везана рокля, а престилката е зюмбюлена.

- Къде я открихте вие тази носия?

- Който търси, намира, за това ходя по селата, питам, разпитвам и повечето носии са купени от собственици.

- Скъпи ли са тези носии?

- С времето ще стават все по-скъпи, понеже вече са рядкост. Много от хората не ги ценят- изхвърлят ги, горят ги, а така губим родовата памет.

- Какво ви е личното усещане, когато сте облечени така?

- Усещането е магично. Спокойствие, уравновесеност, пренасяш се в друга вселена. Във времето, когато е било спокойно, хората са се веселили, правили са седенки, гълчали са си. Имало е друг аромат във въздуха.

Целия разговор може да чуете и в прикачения звуков файл: