Лесна работа: Душевност наша... необятна и неразгадаема

Великата седмица – време духовно. Искате ли да се фокусираме върху необятната и неразгадаема наша душевност? С делнични примери. Да речем, запазвате си час за лекар през съответното приложение. Планирате бързи и стегнати действия.

Реалността е различна.

Явявате се пред кабинета десетина минути по-рано. Пространството е малко: осем стола и два пъти по толкова пациенти. Сред тях - две приказливи баби. През следващия час и половина изучавате детайлно историята на целия завод, в който съответните събеседнички са работили. На финала разполагате с пълна информация за Станка, Михаил, Венчето и още стотина, плюс децата, внуците и други подробности от пейзажа.

Както казах, коридорът е тесен, няма приток на кислород. Точно преди да припаднете, вратата на кабинета се отваря и лекарката се явява като спасителна икона. От кабинета излиза трета баба. Оказва се, че другите две, които са ви докарали мигрена, световъртеж и високо кръвно налягане, са били там просто за компания. Разбира се. Къде другаде да седнат на сладка приказка, ако не пред лекарския кабинет? Защо да ходят в съседното кафене? През изминалия час и половина, докато бабите са упражнявали словото си върху крехката ви персона, същото е правила приятелката им в кабинета. Причината? Срината компютърна система. Чакали сте да отстранят проблема. Никой не ви е казал. Защо да го прави? Точно сега сбъдвате мечтата на всеки човек: в обедната си почивка да слуша празни приказки и да се напряга, че закъснява. Чудничко.

Лекарката ви пита защо сте тук. Опитвате се да обясните, но тя е изнервена от дългото общуване с бабата, и тържествено ви заявява, че за всичко си има първи път (хич не се оплаквайте!). Дори не ви кани в кабинета.

Петсекундна консултация на прага. Светкавична и супер надеждна. Половин час по-късно приложението ви напомня да оцените прегледа. Чакай малко! Имаше ли преглед?

На връщане минавате през цветарския магазин. Търсите подходящо цвете за приятелка, която има празник. Продавачката е решена да ви натовари с най-високата азалия на континета. На вас ви се иска да е друго цвете. Внимателно отклонявате настойчивия ѝ плам с обяснението, че приятелката ви би харесала хортензия или незабравки. Продавачката мята кратък бриф по психология. Според него, щом вие подарявате нещото, важното е вие да го харесвате, а отсрещната страна може само да благодари и няма какво толкова да проявява претенции.

Продължавате по списъка със задачи. Вече сте на опашка пред една институция. Всички се вълнуват, бързат да се наблъскат в стъклената врата като стадо овчици, жадуващи паша и близост. Опитвате се да се строите и спокойно да си изчакате реда. След вас пристига гражданка, която пламенно се втурва да играе лимбо рок под лакътя ви. Търсите причината. Оказва се, че била тук много преди вас, но отишла до колата да вземе нещо. Добре де, вие не разполагате с кристална топка, няма как да знаете кой е бил тук през изминалите векове, и какво точно се е случвало епоха след епоха.

Накрая всичко се свежда до култовата реплика на жената в автобуса. Качила се, огледала се и директно се запътила към мой познат, спряла пред него и с пророчески глас го уведомила:

- Господине, за състоянието, в което се намирате, сте виновен само и единствено Вие.

О, душевност наша, необятна и необяснима!

Дали не е време за презареждане и за леки корекции?

Автор: Даниела Иванова