Fernando Ribeiro (MOONSPELL): През 90-те ролята на музиката в живота на хората беше друга

Интервю с Fernando Ribeiro (MOONSPELL)

25 април е датата, на която ще бъде поредният концерт, организиран от „BGTSC“. Той е част от турнето на DARK TRANQUILLITY „Endtime Signals Tour“. Заедно с пионерите на шведския мелодичен дет метъл у нас идват специалните гости MOONSPELL и съпорта HIRAES. Със съдействието на организаторите лидерът на MOONSPELL Fernando Ribeiro даде специално интервю за „От другата страна“.

Интервюто с Fernando Ribeiro (MOONSPELL) е излъчено в „От другата страна“ по Радио Варна на 7.04.2025 година и е публикувано на сайта WeRock.bg.

От другата страна - Здрасти, Fernando, идвате отново в България. Кое прави един концерт на MOONSPELL специален?

Fernando Ribeiro - Благодаря за интервюто и за възможността да се върнем в София, България. Нямаме търпение. Имам страхотни спомени от града и от българските фенове. Това, което прави един концерт специален, е комбинация от много неща. Правили сме различни концерти, както в големи зали, така и в малки клубове, участия на фестивали. В края на краищата разликата идва от песните, които изпълняваме и начинът, по който посланията, атмосферата, усещането се пренасят върху публиката. Това са винаги главните съставки на едно точно шоу. Концерт, който оставя спомени в хората. А това зависи от взаимодействието ни с публиката.

От другата страна - Най-запомнящия се концерт, който сте правили с MOONSPELL?

Fernando Ribeiro - Имам различни спомени. Ще се спра на два отдавна отминали концерта. Първият беше през 1996 година. На него направихме парти в Лисабон по повод издаването на албума „Irreligious“. Това беше нашето първо голямо шоу под името MOONSPELL. Нямахме никакви очаквания, свирихме в стар замък. Изглеждаше красиво. Въобще не бяхме наясно, дали ще дойдат фенове, които да ни подкрепят. Тогава по отношение на нашата известност и значимост проявявахме голяма наивност. Въпреки всичко се получи специален и запомнящ се концерт. Излязохме пред 3500 души. Това е все още концертът, за който присъствалите, които са били свидетели, си спомнят с гордост. В същото време си спомням и първото ни участие в Осло, Норвегия. Това беше през 1995, когато бяхме на турне с MORBID ANGEL и IMMORTAL. След цялата блек метъл атмосфера и горенето на църкви, независимо че мястото беше пълно, хората бяха много студени към нас. Дори и към другите банди, но по-специално към MOONSPELL. Нали, идвахме от Южна Европа. Въпреки това, си искарахме страхотно. Тогава доказахме, че нашата музика всъщност е много по-мощна и въздействаща, отколкото феновете смятаха. Бяха много специални момент. Единият заради славата, вторият заради предизвикателството.

От другата страна - Кой е най-голямото предизвикателство пред MOONSPELL при разпространението на посланията на групата?

Fernando Ribeiro - Много са. Започнахме през 90-те. Тогава ролята на музиката в живота на хората беше друга. Тя беше хоби номер едно. Те я обичаха. Имаха плакати на MOONSPELL в стаите си, както и на много други групи. Не казвам, че беше лесно, но феновете посещаваха концертите, заради самите тях. Искаха да гледат музика на живо. Днес действаме в социалните мрежи чрез телефоните си. Днес става въпрос на първо място за хората и след това за концертите. Имам предвид, че за мен като певец, който обича да общува, понякога е много разочароващо, да гледам как те се опитват да направят най-добрата снимка или записват концерта, как говорят с приятелите си, или по телефона. Това е много разочароващо за един музикант, защото той се опитва да създаде едно артистично взаимодействие, а между него и феновете има преграда. Подобно предизвикателство стои пред всички нас. За това и големи групи вече се опитват да правят концерти, като забраняват телефоните. Като GHOST например. Те ще се опитат да направят така, че на новото им турне публиката да без мобилни телефони. Наясно сме, че не можем да обърнем гръб на модерността и реалността. Но понякога може да е леко разочароващо, че хората не са на концерта единствено заради музиката. Докато продължаваме по пътя си MOONSPELL, ще приемаме подобни предизвикателства, защото не разполагаме с възможностите да постъпваме по друг начин. Не можем да забраним на хората да снимат по време на концертите или да записват шоуто ни. От друга страна, обаче, заради тези неща се пропускат моменти.

От другата страна - Защо се получи тази промяна?

Fernando Ribeiro - Обикновеният отговор на твоя въпрос е, че просто хората го могат. Нямаше как да го знаем през 90-те, защото тогава не разполагахме с подобна технология. Много ми е трудно да предположа, какво би се случило, ако като по-млади, имахме подобни джаджи. Когато започвахме с турнетата, нашите фенове бяха също млади като нас. Мисля, че днес всеки има право да използват тези технологии. Но това променя връзките между група и публика. Понякога те са здравословни, друг път – странни за музикантите. Причината е, че при издаването на албум или при концерт, хората се държат като консуматори и клиенти, а не като фенове. Искат да свирим определени песни, да изглеждаме по определен начин и да звучим по определен начин. Такова е времето, такива са неговите нрави. Не можем да не вземем нищо от него, но и не можем да му се противопоставим. Единственият начи е да се научим да се приспособяваме. Това и правят групите – приспособяват се. За да си музикант, трябва да се адаптираш към всичко, което се изпречи на пътя ти. Ето ти пример. Свирихме на едни фестивал в Румъния миналото лято. Не си спомням кои бяхме в реда, но преди нас имаше друга група. Имаше един пич на сцената с голям статив и телефон, който просто снимаше бандата. Първо си мислех, че снима собствената си група. После разбрах, че той е там само, за да снима бандите, които свирят. Което беше притеснително за феновете, които бяха на фестивала, за да гледат изпълненията. Не ме разбирай прогрешно. Приемам онова, което хората искат да правят. Все пак все още живеем в свободен свят. Феновете си купуват билети за концертите. Понякога обаче имам усещането, че артистите бяха по-уважавани в миналото. Но както отбелязах, времената днес са тикава и основната причина за промяната в мисленето, е достъпността на всичко и то по много. Хората постоянно гледат към следващата технологична тръпка. Понякога, когато даваме интервюта за музика, говорим основно за дигиталната ера, какво се е случило, какво не е станало. Обяснявам си го с това, че тези теми, не бих ги определил днес като нови, но са все още актуални за обществото. И смятам, че днес злоупотребяваме с тях. Обаче, мисля, че след известно време ще се научим да живеем малко по-балансирано с това.

От другата страна - Приемаш ли концертите без телефони? Както при GHOST.

Fernando Ribeiro - За публиката е може би малко екстремно решение. Може би част от феновете на GHOST са млади хора и не го разбират. Моите чувства са смесени. Ако музикантите имат възможността да забранят телефоните по време на концерт, може би хората ще отделят повече внимание на шоуто им, в което са инвестирали много. Купих си билет за концерта на GHOST в Португалия. За съжаление обаче по това време ще съм на турне и няма да мога да присъствам на шоуто. Като човек, който посещава концерти, определено бих тествал преживяването да съм без мобилен телефон в ръката, без да мога да снимам шоуто и да се стремя да направя някоя добра снимка. Само за да се похваля, че съм бил на концерт на GHOST. Това е основният модел на поведение в момента. Същото е и при туризма с паметниците на културата. Хората ги посещават, за да се снимат пред тях. Те дори не се интересуват от самото място. Просто искат да си направят снимка, за да се похвалят, че са били там. Става въпрос за онова чувство да се покажеш, че си бил някъде, че си достигнал до там, което е от първостепенна важност за днешния човек. И да се върна на концертите на GHOST. Сигурно ще има хора, на които това решение няма да се хареса, но те са GHOST, не са MOONSPELL. Имат нивото да го направят. Те са голяма банда в сцената. Концертите им се разпродават. Което всъщоност говори, че хората нямат нищо против решение им за концерти без мобилни телефони.

От другата страна - В такъв случай трябва ли да има дистанция между музикантите и феновете?

Fernando Ribeiro - Не трябва да забравяме, че всички сме човешки същества. Така че имаме своите недостатъци и своите добри моменти. Понякога, когато имам концерт или участвам на някой фестивал, искам да се забавлявам, друг път - да се изолирам. Според мен трябва да има баланс. MOONSPELL никога повече няма да предлага VIP срещи. Феновете си купуват билети и да ги таксуваш още веднъж, е все едно да наливаш масло в машина, с която не искаш да си имаш работа. В миналото го правехме, но това беше решение на агентите ни. Те постоянно ни притискаха за платени срещи с феновете. Но за мен те не са автентични. Защото феновете са принудени да си купят билет, за да се срещнат с нас. Не смятам, че за срещите с MOONSPELL трябва допълнително заплащане или някакво парично покритие. За това понякога организираме спонтанни срещи. Или го правим по стария начин. Отиваме по-рано на мястото, където ще бъде концертът, за да се срещнем с феновете навън. Отиваме в някой музикален магазин, което често ни се случва. Това са най-непринудените срещи, защото могат дори да завършат в някой бар, където да пием по бира, да споделим някоя история. Платените срещи са като сесиите за автографи. Всички са се наредили на една опашка и имат две или три минути, за бъдат подписани всички артикули, които носят. Тур мениджърът постоянно обикаля наоколо и ги приканва да побързат. Не мисля, че това е най-хубавият начин, за да се срещаме с хората. Не искам това да се случва с моята група. Разбирам бизнеса, разбирам, че трябва да се правят пари, разбирам, че има фенове, които са по-добре финансово и могат да си позволят повече от други, но имам своите принципи и не харесвам платените срещи. Съжалявам за всички VIP формулировки, които сме имали. Някои от тях може да са били добре посрещнати от феновете, но никога не съм се чувствал комфортно при тях.

От другата страна - Това означава ли, че музиката и музикантите се превръщат все повече в продукт вместо в изкуство?

Fernando Ribeiro - Те, разбира се, са продукт. И това няма нищо общо с музикантите като такива. Всичко днес е продукт. Това е свързано с факта, че живеем в свят, в който единствената и основна цел е да се правят пари и да се продава. Това е светът на капитализма. Хората не харесват алтернативите, не искат алтернативи. За това трябва да живеем в либералното общество на търсенето и предлагането. От друга стряна смятам, че това донакъде е грешка и на феновете. На музикантите им се наложи да продават всякакви неща. А преди това го нямаше. Феновете спряха да купуват албуми. Започнаха да свялат нелегално музика, да гледат официани видео записи нелегално. Влизат в YouTube и си пускат неофициални клипове. Тук не става въпрос само за споделянето. Тези действия създадоха перфектната буря. Хората започнаха да гледат на музикантите като на продукт. Което провокира някои музиканти и групи да се приемат като продукт и да започнат да се продават като търговски марки. MOONSPELL са също бранд, но сме си поставили определени критерии, когато става въпрос за артикули извън албумите. Това е една от основните ни позиции, от която не отстъпваме. В същото време сме имали много дискусии по тези въпроси с лейбъла и мениджърите. Не искаме групата да бъде просто продукт. В много случаи сме отказвали търговски предложения. За това и нямаме мениджър, а сами се управляваме. Не искаме хората да правят пари от нас, преди ние да сме ги направили. Разбира се, че трябва да защитаваме наследството ни. За това основахме собствен лейбъл „Alma Mater Records“. Положението е малко тъжно. Може би съм съгласен с теб, но какво можем да направим, когато има търсене? Всеки иска да се срещне с някой бивш музикант, всеки иска да притежава всичко от него. А самите турнета се превръщат във финансова криза за музикантите. Всичко е скочило, горивото, храната за екипа, продукцията. И за това понякога е наложително да се инвестира повече в продукти с логото на бандата. Всички сме виновни са тези правила на играта. И аз искам да вляза в някоя пекарна и да изпея „Alma Mater“, срещу което да ми дадат парче хляб, но не мисля, че някога ще се случи в този свят, в който живеем.

От другата страна – Променям въпросите. Спомена песента на MOONSPELL „Alma Mater“. Може отговорът да е очевиден, но коя е вашата „Smoke On The Water“?

Fernando Ribeiro - Надявам се, че хората не са толкова раздразнени от нас, както от тези, които се опитват да свирят „Smoke On The Water“ - велико парче на велика група. DEEP PURPLE имат и други страхоти песни. Не знам. Никога не сме имали хит за комерсиален пробив, толкова известен като „Smoke On The Water“или „Bohemian Rhapsody“. Мога да продължа с „Raining Blood“или „Can I Play With Madness“. MOONSPELL винаги са били ъндърграунд в сравнение с тези банди. От друга страна сме наясно, че имаме няколко песни, които са в основата на звука на групата и кариерата й. Определено ще отбележа „Alma Mater“. Ще добавя „Opium“и „Full Moon Madness“. Три песни, които никога не пропускаме в сетлиста. Знаеш ли, винаги искаме да представим новия ни албум, новите ни песни, но в същото време трябва да сме щедри към феновете, които са си платили, за да ни гледат. На определени периоди идва и ново поколение. Винаги съществува вероятност, новите фенове никога да не са гледали на живо тези композиции. И със сигурност те искат да чуят някои от класиките на групата. Винаги се опитваме да излезем с балансиран сет. Но смятам, че „Alma Mater“, „Opium“и „Full Moon Madness“ са най-популярните ни песни. Бяхме донякъде изненадани от реакцията на феновете по отношение на албумите, които издадохме след 90-те като „Extinct“. Хората харесват едноименната песен, „Breathe (Until We Are No More)“ или „Luna“ от „Memorial“. Късметлии сме, че във всеки албум имаме по един или два сингъла, които феновете обичат и искат да чуят по време на концерт. В същото време винаги съм смятал, че MOONSPELL са група за албуми, а не за отделни песни. Така се опитваме да работим. Но е извън нашия контрол начинът, по който феновете реагират, какво отнасят от нас в живота си и какво съхраняват в сърцата си.

От другата страна - Благословия или проклятие е за MOONSPELL да създадат песни като „Alma Mater“ и „Opium“ в началото на кариерата си?

Fernando Ribeiro - Добър въпрос. Не мисля, че е проклятие. Мисля, че трябва да сме много благодарни, че имаме песни, които обикалят навсякъде по света и са станали част от живота на хората. Но за разлика от тях, ние никога не сме се вкопчвали в носталгията. Нашите фенове винаги са били наясно, че в музикален аспект, винаги сме били неспокойни и търсещи. Никога не повтаряме формули, никога не търсим безопасните острови. Знаете, че хората никога не са напълно щастливи и всъщност това ни прави хора. И въпреки че имаме и искаме в един албум да имаме само страхотни композиции, понякога ни пишат с въпроса, защо не свирим повече от „The Butterfly Effect“ и „Sin / Pecado“. Което всъщност правим в момента вместо „Alma Mater“, „Vampiria“ или „Full Moon Madness“. Т.е. има място за всичко. Когато излезем със песните за албум или със сета за концерт, наистина обръщаме внимание на това, как са подредени, как биха реагирали феновете на цялото представяне, а не на отделно парче. Трябва да си изиграем правилно картите. Благодарен съм, че имаме подобни песни. Защото те поставиха MOONSPELL под прожекторите. Някои хора харесват само тях, което е напълно справедливо. По-голямата част от нашите фенове, обаче, познават цялата ни дискография. Нещо, което наистина оценяваме.

От другата страна - Би ли посочил един забележителен метъл албум, който е изключително изискан и в същото време напълно нерафиниран?

Fernando Ribeiro - Много са. Но бих посочил един, който в миналото наистина ми е повлиял много. Става въпрос за албум, който е бил много труден за въприемане от феновете. Това е „Into The Pandemonium“ на CELTIC FROST. С него донякъде бандата изостява блек и дет корените си. Измисля нещо повече. Включва някои ориенталски елементи, прекрачва границата на рока. Дори с него CELTIC FROST са по-независими и по-прогресив ориентирани. Има много албуми, но веднага се сещам за „Into The Pandemonium“ на CELTIC FROST, който беше наистина много важен за ранния MOONSPELL. Той пордължава да е важен и днес, защото е много авангарден.

От другата страна - Посочваш албум от средата на 80-те. До колко е вярно тогава, че всяко поколение смята своята музика за най-важна?

Fernando Ribeiro - Това е лесно - защото я преживява. Аз също смятам музиката на моето поколение за най-важна. Аз бяхх там и я преживявах в реално време, в реалния живот. Всичко е точно. Харесвам PINK FLYOD, LED ZEPPELIN, BLACK SABBATH от 70-те. Но когато те са били на върха, съм бил твърде малък, че дори и нероден. Така че музиката, която говори на моя език е „Bloody Kisses“ на TYPE O NEGATIVE, TIAMAT с техния „Wildhoney“, SAMAEL и „Ceremony of Opposites“, „The Gallery“ на DARK TRANQUILLITY. Причината е, че можех да гледам тези банди на живо, да бъда част от сцената. И по същото време написах наша страница в историята на метъла с албуми като „Wolfheart“ и „Irreligious“. За това и смятам, че всяко поколение смята своята музика за най-важна, защото я преживява в реално време. И я счита за най-важната музика в живота си. Защото животът му се случва тогава. Нито в миналото, нито в бъдещето, а тогава, в дадения момент.

От другата страна - А каква е причината за тази студийна тишина около MOONSPELL?

Fernando Ribeiro - Отново добър въпрос. Нямахме вдъхновение за нов албум. Това е честният отговор. Честно казано, имаме някои идеи, също така и лек натиск от лейбъла. В общи линии графикът днес е две години на турне, нов албум, две години на турне. Искаме да се измъкнем от този цикъл. Продължаваме да сме по пътя, занимаваме се с други неща, направихме акустично театрално турне в Потугалия, шоу с оркестър в Португалия. Направихме наистина много неща. Знаеш, че на новините им трябва време, за да се разпространят навсякъде. През последните две години постоянно си задавах въпроса, какъв е смисълът някои банди да издават нова музика. Това особено важи за MOONSPELL, които са специални, защото имат оставено наследство. „Wolfheart“ става на 30 години. „Irreligious“ става на 30 през следващата година и т.н. Можем просто да прекараме времето в свирене на тези албуми. Да сме носталгична банда, която опреснява наследството си. В главите ни това наистина беше опция. Обаче просто чакахме и мълчахме, без да влизаме в студио. И положението постепенно се променя. Мисля, че вече напипваме подходящото настроение, точните движения и точната музика. Вече сме готови да създадем първите демо записи за нов албум на MOONSPELL, който ще излезе не през тази, а през 2026 година. Ако ме питаш, той ще бъде най-важният албум в живота ни, точно заради въпроса – „Защо MOONSPELL трябва да издават нова музика?“. Отговорът е – „Защо не!“. Не съм от музикантите, които разчитат на сигуростта. Музиката е объркване и съмнение. Не съм робот. Човек съм и имам чувства и не правя кой знае какви планове. Просто е. Имахме нужда от повече време, за да създадем албум, който да повлияе, както на нас, така и на нашите фенове. Надявам се чувствата ми да не ме подведат. И отделихме време за това.