Размер на шрифта
Българско национално радио © 2025 Всички права са запазени

Защо тези избори са различни и за какво гласуваме?

Днес е последният ден от изборите за Европейски парламент(ЕП). С вота си гласоподавателите имат възможността да повлияят върху бъдещия политически курс на Европейския съюз(ЕС). Избират се 751 депутати на ЕП, които ще представляват интересите на над 500 милиона граждани в 28 държави членки  през следващите пет години.

Кампанията за евроизбори 2014 протече под мотото „Този път е различно”. Защо обаче? Съгласно договора от Лисабон от 2009 година, за първи път резултатите от изборите за Европейски парламент ще се вземат предвид, когато държавите – членки номинират новия председател на Европейската комисия, който ще наследи Жозе Мануел Барозу през есента на 2014 г. Кандидатът трябва да бъде одобрен с абсолютно мнозинство от членовете на ЕП- 376 от общо 751. Ако бъде одобрен, той се счита за„избран“ от Парламента, а ако не бъде - държавите членки трябва да издигнат нова кандидатура.

Според Огнян Златев -  ръководител на представителството на Европейската комисия в София, изборът, който правим с гласа си за председател на ЕК е много важен.

Тези избори ще дадат възможност на европейските граждани ясно и отчетливо да кажат в каква Европа искат да живеят: дали такава, която е общ дом на над 500 милиона човека с цялото й културно и езиково разнообразие или да се върнем в онези предишни времена, в които всеки се затваряше в един двор и не искаше да общува със своя съсед”, подчерта той.

Дейността на Европейската комисия има значение за всички държави –членки, категоричен е в тази връзка е говорителят на Европейската комисия в България Христо Христов.

Ако допреди години все още можеше да се мисли, че националните работи са си национални, а европейските-европейски, то финансовdта криза и рискът, на който беше изложена цяла Европа, убедиха всички, че заедно сме по-силни”,  коментира той.

В последния ден от изборите за ЕП, важен е и въпросът за работата на институцията, за която всъщност гласуваме.  Основните задължения на членовете на Парламента са определянето на законите, които оказват влияние върху ежедневието на европейските граждани и на годишния бюджет на ЕС – правомощия, които той споделя със Съвета на министрите , съставен от 28 национални правителства на ЕС в система, подобна на двукамарна.

Едно от важните законодателни правомощия на институцията е необходимостта от одобрението й за всяко разширяване на ЕС, както и за сключването на търговски или други споразумения с държави извън съюза.

Освен това, ЕП има изключителни бюджетни правомощия: всички европейски политики като селското стопанство, регионалното развитие, енергетиката, транспорта, околната среда, помощта за развитие и научните изследвания получават финансиране от ЕС. За тази цел, дългосрочният бюджет за разходите на Съюза трябва да бъде одобрен от националните правителства и от членовете на ЕП, след което всяка година двете страни решават заедно как да се изразходва годишният бюджет.

Парламентът отговаря също и за последващия контрол дали парите на данъкоплатеца са били използвани по предназначение и за приключване на отчетите, ако е удовлетворен от резултатите. В многобройни случаи той е изисквал по-строги проверки, а през 1999 г. принуждава цялата Комисия да подаде оставка поради нередности в управлението на бюджета.

Парламентът има и правомощието да учреди временна комисия, която да разследва въпрос от обществен интерес. Пример за това е създадената специална комисия по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари.

Освен всичко изброено дотук, ЕП е начело в насърчаването на прозрачност, откритост и обществен достъп по отношение на брюкселската действителност, която понякога напомня на лабиринт. Всеки европейски гражданин има право да изпраща петиции до членовете на Парламента за проблеми с околната среда, спорове с митнически органи, прехвърляне на пенсионни права и други въпроси, стига те да попадат в обхвата на правомощията на Европейския съюз. Гражданите могат да се обръщат и към европейския омбудсман – независима инстанция, назначавана от Парламента – който има право да разследва обвинения в лошо административно управление или злоупотреба с власт от страна на институция на ЕС.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

В Пловдив през юли 1916 година са измерени рекордните 45,2°

Горещо ще бъде времето и тази година през юли съобщи в програма "Точно днес"  Мариана Попова, синоптик в Нацианалния институт по метеорология и хидрология. Според месечната прогноза очкваните горещини са за над 40 градуса. Обичайно за месеца тръгваме с горещо време. Така ще бъде и през повечето дни от месеца. Температурите са доста високи...

обновено на 01.07.25 в 11:29

ПГВАД “Христо Ботев” - училище със 118 - годишна история

Професионалната гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване „Христо Ботев“ - гр.Пловдив има водеща роля в професионалното обучение, успешно внедрява дуалната система на обучение и получава международно признание, като съчетава умело занаята и творчеството, съхранява традицията и приема новостите. Основните приоритети на училището са..

публикувано на 01.07.25 в 11:05
Иво Инджов

Кризата в партийната система у нас се задълбочава

Поредният вот на недоверие на правителството, трусовете в ПП и очакванията в политическия живот, коментира в програма "Точно днес" политологът  доц. Иво Инджов. Според него не става въпрос за напражение, а за задълбочаване на кризата в партийната система в България. Той припомни случилото се с ДПС на Доган, което на практика бе превзето от ДПС на..

публикувано на 01.07.25 в 10:26

Експерти влизат в институциите за електронните здравни досиета

Здравното министерство започва национална кампания за популяризиране н на мобилното приложение еЗдраве, което осигурява достъп до електронното здравно досие. Екипи на регионалните здравни инспекци и „Информационно обслужване“ разкриват мобилни пунктове, на които ще оказват съдействие на всеки, който желае да активира приложението на мобилното..

публикувано на 01.07.25 в 09:41

Спирките в подлези са предпоставка за инциденти

След катастрофата в подлеза на "Гладстон", при която кола удари трима чакащи на спирката, Диана Русинова, председател на европейския център за транспортни политики даде пример с проблемна спирка в подлеза на НДК, след премхването на която инцидентите с пешеходци са приключили. Тя коментира и намерението на кмета Костадин Димитров на входа да се сложи..

публикувано на 30.06.25 в 11:42