Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Защо тези избори са различни и за какво гласуваме?

Днес е последният ден от изборите за Европейски парламент(ЕП). С вота си гласоподавателите имат възможността да повлияят върху бъдещия политически курс на Европейския съюз(ЕС). Избират се 751 депутати на ЕП, които ще представляват интересите на над 500 милиона граждани в 28 държави членки  през следващите пет години.

Кампанията за евроизбори 2014 протече под мотото „Този път е различно”. Защо обаче? Съгласно договора от Лисабон от 2009 година, за първи път резултатите от изборите за Европейски парламент ще се вземат предвид, когато държавите – членки номинират новия председател на Европейската комисия, който ще наследи Жозе Мануел Барозу през есента на 2014 г. Кандидатът трябва да бъде одобрен с абсолютно мнозинство от членовете на ЕП- 376 от общо 751. Ако бъде одобрен, той се счита за„избран“ от Парламента, а ако не бъде - държавите членки трябва да издигнат нова кандидатура.

Според Огнян Златев -  ръководител на представителството на Европейската комисия в София, изборът, който правим с гласа си за председател на ЕК е много важен.

Тези избори ще дадат възможност на европейските граждани ясно и отчетливо да кажат в каква Европа искат да живеят: дали такава, която е общ дом на над 500 милиона човека с цялото й културно и езиково разнообразие или да се върнем в онези предишни времена, в които всеки се затваряше в един двор и не искаше да общува със своя съсед”, подчерта той.

Дейността на Европейската комисия има значение за всички държави –членки, категоричен е в тази връзка е говорителят на Европейската комисия в България Христо Христов.

Ако допреди години все още можеше да се мисли, че националните работи са си национални, а европейските-европейски, то финансовdта криза и рискът, на който беше изложена цяла Европа, убедиха всички, че заедно сме по-силни”,  коментира той.

В последния ден от изборите за ЕП, важен е и въпросът за работата на институцията, за която всъщност гласуваме.  Основните задължения на членовете на Парламента са определянето на законите, които оказват влияние върху ежедневието на европейските граждани и на годишния бюджет на ЕС – правомощия, които той споделя със Съвета на министрите , съставен от 28 национални правителства на ЕС в система, подобна на двукамарна.

Едно от важните законодателни правомощия на институцията е необходимостта от одобрението й за всяко разширяване на ЕС, както и за сключването на търговски или други споразумения с държави извън съюза.

Освен това, ЕП има изключителни бюджетни правомощия: всички европейски политики като селското стопанство, регионалното развитие, енергетиката, транспорта, околната среда, помощта за развитие и научните изследвания получават финансиране от ЕС. За тази цел, дългосрочният бюджет за разходите на Съюза трябва да бъде одобрен от националните правителства и от членовете на ЕП, след което всяка година двете страни решават заедно как да се изразходва годишният бюджет.

Парламентът отговаря също и за последващия контрол дали парите на данъкоплатеца са били използвани по предназначение и за приключване на отчетите, ако е удовлетворен от резултатите. В многобройни случаи той е изисквал по-строги проверки, а през 1999 г. принуждава цялата Комисия да подаде оставка поради нередности в управлението на бюджета.

Парламентът има и правомощието да учреди временна комисия, която да разследва въпрос от обществен интерес. Пример за това е създадената специална комисия по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари.

Освен всичко изброено дотук, ЕП е начело в насърчаването на прозрачност, откритост и обществен достъп по отношение на брюкселската действителност, която понякога напомня на лабиринт. Всеки европейски гражданин има право да изпраща петиции до членовете на Парламента за проблеми с околната среда, спорове с митнически органи, прехвърляне на пенсионни права и други въпроси, стига те да попадат в обхвата на правомощията на Европейския съюз. Гражданите могат да се обръщат и към европейския омбудсман – независима инстанция, назначавана от Парламента – който има право да разследва обвинения в лошо административно управление или злоупотреба с власт от страна на институция на ЕС.

БНР подкасти:



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
Още от категорията

Доц. Христо Паунов в "Добро утро, ден!"

За правото и справедливостта, за уроците, които преподавателите учат, за благородството на доброволния труд, за пътешествията и черно- бялото фото  – за всичко това с чувство за хумор и намигане към съвремието говорим тази седмица в „Добро утро, ден!“. Преподавателят по Конституционно право и омбудсман на ПУ "Паисий Хилендарски" доц. Христо Паунов е..

обновено на 17.05.24 в 16:45

Заплатите в България настигат ръста на цените

Заплатите в България настигат ръста на цените, но това се дължи на факта, че догонваме инфлацията, а не защото българите са обеднели или са забогатели.  Това коментира икономистът Стоян Панчев от Експертния клуб за икономика и политика след като НСИ излязоха с анализ, според който у нас се наблюдава рекордно повишение на заплатите. Само за..

публикувано на 16.05.24 в 17:05

Децата трябва да се възпитават от цялото общество

Психологът Иван Игов коментира в предаването "Ден след ден" поведението на близнаците Борислав и Валентин Динкови, обвинени, че са съучастници в убийството на Димитър Малинов от Цалапица.  "Тук не може да става дума за психопатно отклонение или социопатно поведение. Просто те са момчета, израснали в среда, в която насилието и дори човешкият живот..

публикувано на 16.05.24 в 15:04

Ваксината срещу коклюш е една от най-изследваните и е безопасна

Ваксините ли са единствения начин за спиране на увеличението на случаите на заболели от коклюш ? Темата в програма "Точно днес" коментираме с д-р Аспарух Илиев , ръководител на лабораторията в Берн и експерт по безопасност на ваксините. Д-р Илиев каза, че увеличението на случаите на коклюш е феномен, който наблюдаваме днес в цяла Европа.  "Има..

публикувано на 16.05.24 в 10:10

Университетите не могат сами да покрият по-високите заплати

Работещите във висшите учебни заведения заплашиха с ефективен протест на 20 май и символични действия на  празничния 24-ти. От служебното правителство заявиха, че ще предоставят 39 милиона лева за увеличение на възнагражденията на академичния състав.  "Властимащите реагираха много бързо и дадоха индикации, че са готови на диалог и конкретни..

публикувано на 16.05.24 в 08:52