Великите европейци - Жул Верн

Нещо предстои да се случи, нали? Музиката е такава, че нещо важно и съдбовно предстои. Може би  скоро ще преплуваме 20 хиляди левги под водата. Или ще направим околосветско пътешествие само за някакви си 80 дни. Не, всъщност – предстои ни да попаднем на един тайнствен остров, наречен Жул Верн. Това е остров, наистина много тайнствен и вълнуващ, докато го обикаляме от корица до корица, но все пак е остров, който можете да си купите от всяка книжарница по света. 

Сюита „Тайнственият остров”

Толкин също е бил силно вдъхновен от творчеството на Жул Верн, а критиците намират сериозни паралели между неговия „Хобит” и верновото „Пътуване до центъра на земята”. Ако влиянията на Верн се изчерпваха само с писателите-фантасти обаче, сигурно нямаше така да го величаем. Но какво се оказва? Артюр Рембо, да, знаменитият поет Рембо, черпи вдъхновение от „20 хиляди левги под водата” и „Капитан Хатерас” за своята известна поема „Пияният кораб”. Антоан дьо Сент-Екзюпери чете Верн като вдъхновение, когато пише „Нощен полет”. Сюрреалистите вкупом заявяват, че Верн е един от техните най-знаменити и влиятелни предходници. 

Авторът на абсурдни пиеси Йожен Йонеско казва, че всички негови работи, пряко или непряко, са посветени на завладяването на Северния полюс от капитан Хатерас. А какво да кажем за невероятния френски писател-модернист Жорж Перек, който веднъж пише следното: „Когато в „20 хиляди левги под водата” Жул Верн на четири страници изброява само имената на рибите, които героите му виждат, аз се чувствам така, сякаш чета поема”. Или как да оценим влиянието на Жул Верн върху Пол Клодел, Франсоа Мориак, Блез Сандрар, дори - Жан-Пол Сартр, Мишел Бютюр и Ролан Барт. 

Всъщност, кой казва, че знаменитият френски писател Жул Верн пише книги за деца и юноши, книги без особена литературна стойност, книги, които днес са живи, утре умират. Да, казват го мнозина, особено в англоезичния свят, където Верн доскоро се възприемаше точно по този начин. Плод отначало на лоши преводи, после на още по-лоши адаптации за деца, а накрая и на невероятно лоши холивудски продукции, този предразсъдък постепенно изчезва и Жул Верн, поне от 70-те години на миналия век насам, все повече намира своето истинско място в библиотеката на истинската литература.

Тайнственият остров, сюита

Жул Верн е роден през 1828 година в Нант, на остров сред Лоара. Семейството му е от висшите слоеве на френската буржоазия. Баща му, Пиер Верн, е известен адвокат, по произход от Прованс. Далечният произход на майчиния му род е от Шотландия, но иначе майка му Софи е от прочута местна фамилия, свързана с морето, фамилия на корабособственици и морски навигатори. На 6 години Жул тръгва на училище и попада при учителка, чиито мъж, морски капитан, е изчезнал преди 30 години. Мадам Самбин често разказва на учениците си за морето и как очаква мъжът и да се върне от голямото си приключение, по време на което е попаднал на необитаем остров, но, също като Робинзон Крузо, е оцелял и всеки момент някой кораб ще го намери. 

Дори вече го е намерил и той със сигурност пътува насам. Не е ясно дали човекът наистина се е върнал. Надали. Но е ясно, че тази история се запечатва в главата на момчето и в книгите му после винаги има пътешествия, тайнствени острови, странни оцелявания. През 1836 Жул, съобразно консервативния вкус на баща му, е изпратен в католическо училище, където бързо се отличава в различни дисциплини, включително географията, която остава негова любов за цял живот. 

Малкият Верн прекарва ваканциите си главно на две места – в новата фамилна селска къща на Лоара, с нейната впечатляваща красота и лодки, както и в Брейнс, при чичо си Прудън, пенсиониран корабособственик, обиколил смета. Според една легенда, когато Жул Верн е на 11, той е толкова запален по морето, че бяга от къщи и се качва тайно на кораба „Корал” с намерение да отиде до Индия и да донесе истинска коралова огърлица на братовчедка си Каролине, в която е безнадеждно влюбен. Идеята му обаче не се реализира, тъй като баща му се качва на кораба още на следващото пристанище и беглецът е безславно прибран. От този епизод все пак му остава един наистина незаменим бащин съвет, с който Жул Верн се съобразява цял живот – пътешествай колкото искаш чрез въображението си.

Пътешествието на Жул Верн, сюита

Не е съвсем сигурно, че историята с детското бягство на Жул Верн е истина. Обаче е сигурно, че той дълго е влюбен в братовчедка си Каролине и когато тя на 19 се жени за 20 години по-възрастен мъж, от когото има пет деца, Верн е разбит. Той носи тази болка в себе си и след цели 6 години пише иронично в едно писмо до майка си – „в момента Каролине е малко по-малко бременна, отколкото обикновено”. 

Скоро обаче историята сякаш се повтаря. Жул Верн среща госпожица Роуз Гросетие, в която се влюбва и която му отвръща със същото. Той и посвещава доста от ранните си поеми, включително „Дъщерята на въздуха”, в която описва Роуз като „руса и пленителна, крилата и прозрачна”. Родителите и обаче не си представят бъдеще с младия студент и я омъжват за доста по-възрастен и богат земевладелец. Верн пак е разбит и изглежда това му оставя травма за цял живот. Да се сещате в някоя от книгите му да има ярък и запомнящ се женски образ? 

Не, всички жени, които се мяркат, по един или друг начин са слаби създания и най-често се женят против волята си. Но това не е, защото Жул Верн мрази жените, напротив, то е, защото в реалността те не са такива, каквито във въображението си сами биха искали да бъдат – освободени, самостоятелни, решителни. В същото време самият Верн доказва, че може да бъде такъв и следва собственото си призвание, а не бащината воля. Историята е следната – баща му, който много държи първородният син да наследи адвокатската кантора, го праща да учи право в Париж. Жул отива и учи, дори завършва и става лисансие по правото, но междувременно толкова напредва с писането, с контактите в литературните среди и в съзнанието, че неговата съдба е литературата, та когато баща му става твърде настойчив относно завръщането му в Нант и поемането на кантората, Жул Верн отказва. 

Издръжката му спира и известно време той е затруднен. Среща обаче стар приятел, който издава ново списание, за което търси точно онова, което Верн може да му предложи – истории, пълни едновременно с приключения, наука и оптимизъм. Така в списанието „Семеен музей” се появяват първите научно-фантастични повести на Жул Верн – „Първият кораб на мексиканската флота” и знаменитото му „Пътуване с балон”, което самият той определя като „първата поява на линията, която съдбата ме караше да следвам”.

Пътешествието на Жул Верн, сюита

Така започва истинското пътешествие на Жул Верн в света на литературата. Неговата идея за книги, които да комбинират науката с приключенията, е горещо одобрена лично от Александър Дюма. През 1862, когато е на 34, Жул Верн среща издателя Пиер-Жул Хетцел и му предлага да издаде историята за пътуването над Африка с балон. Хетцел, който вече работи с известни писатели като Балзак, Жорж Санд и Виктор Юго, явно има нюх за добрата идея и приема. 

Така започва едно сътрудничество, което, въпреки някои различия през годините, продължава цял живот. Хетцел променя оригиналното заглавие и то става „Пет седмици с балон”. „Аз не исках да разказвам за технологията на пътуването с балон, а да опиша Африка” – казва по този повод самият Жул Верн. Публиката обаче си умира от удоволствие, че едновременно с разни неща за Африка, научава и толкова много за балоните. Те са хит. Жул Верн също е хит. А придобива наистина огромна популярност още малко по-късно, когато Хетцел издава знаменитият му роман „Приключенията на капитан Хатерас”. Сега знаем, че Верн е така популярен по целия свят, та книгите му са издадени на 148 езика и се смята, че в списъка на най-търсените автори се нарежда някъде непосредствено между Шекспир и Агата Кристи. 

Когато подхождаме към него обаче трябва да имаме предвид, че истинският Жул Верн не е нито онзи оптимист за бъдещето на света, свързано с развитието на науката и техниката, който изглежда, ако съдим само по книгите му, нито е някакъв добродушен книжен плъх, който цял живот се рови из библиотечните архиви, за да открие нови и нови научни факти, които да използва в произведенията си. 

Всъщност той е човек с труден характер, мизантроп, на моменти изключително тежък песимист за бъдещето на човечеството. Стига се дотам, че издателят Хетцел му казва да прибере в чекмеджето и да издаде чак след 20 години книгата си „Париж през 20 век”, фантастичен роман, в който са описани на практика основните днешни високи технологии – от мобилния телефон до Интернет, но който е толкова песимистичен, че издателят се плаши от ефекта върху публиката, а оттам – и върху продажбите. 

Книгата „Париж през 20 век” е издадена чак през 1989-та, не 20, а 84 години след като Жул Верн умира от диабет в къщата си в Амиен. Ето как започва неговото лично и истинско пътуване до центъра на земята. Надгробният му паметник обаче представлява човек, който се надига от гроба и, докато с една ръка отмята надгробната плоча, с очите си търси звездите.

Музика от „Цивилизацията – Светът на Жул Верн”