„Криминализирането на неплащането на осигуровки отваря още една врата за нов вид корупция”, заяви в интервю за Радио Пловдив икономистът от ИПИ Калоян Стайков.
По думите му, поправката в Наказателния кодекс, която беше приета от Парламента, няма да реши финансовите пробойни в държавата, защото коренът на проблема е липса на доверие в системата и ако управляващите искат да подобрят събираемостта на осигуровките, трябва да работят точно в тази насока.
Според икономиста от ИПИ, големият въпрос е как ще стане прилагането на мерките.
„Знаем, че има доста голяма възможност за корупция и някои фирми просто ще бъдат наказвани, а други ще си плащат, за да не търпят санкции”, коментира още Калоян Стайков.
Той е категоричен, че хората не виждат връзка с това което внасят и това, което получават като услуга от пенсионната и здравната система и ефектът от приетите мерки ще е нулев.
„Не може една трета от брутната заплата да отива за например пенсионна осигуровка, а в същото време пенсиите да са ниски. Как да убедите някой, че това е логично”, допълни още икономистът.
От своя страна Диана Йорданова от ПП ГЕРБ, вносителите на въпросните текстове за промяна в Наказателния кодекс, заяви, че предложението е обсъждано в многобройни разговори с колегите им депутати, със синдикатите и с различни представители на бизнес организации.
Според нея е време да се тръгне отнякъде още повече, че на практика укриването на осигурителни вноски с предложените промени се приравнява с укриването на данъци.
"Така че нищо по-различно и нищо по-ново – тъй като тези текстове ги има за данъците в момента се направиха текстове и за осигурителните вноски", категорична е тя.
По думите и, системата на ДОО и в момента се дофинансира с доста сериозни суми.
"Крайно време е след като всички искаме толкова много от държавата и държавата да е длъжна да предотвратява рискове и да покрива загуби. Пресен случай е КТБ – приблизително 3 милиарда лева бяха дадени за обезпечените депозити, би следвало в крайна сметка и държавата да бъде доста по-взискателна, а нейните контролни органи да изпълняват така, както трябва работата си - доста по-стриктно.
В Деня, в който отбелязваме 140 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия, гостува писателят и журналист Николай Илчевски. На въпроса защо е важно да помним и почитаме 6 септември като бележита дата в календара, той отговори: „Датата е свързана с безпрецедентно събитие в нашата и в световната история...
Невен Иванов е учител по история и създател на образователната платформа ОкейИстория. Гордее се с тази кауза, посветена на най-милите съкровища на майка България - нейната история и нейните деца. Поставя си за цел да достигне до колкото може повече български деца, както у нас така и в чужбина. И постига тази цел, благодарение на майсторските..
Съединението на България е било икономически изгодно и за Източна Румелия, и за Княжество България. Причината е, че Източна Румелия е била по-стабилна икономически, с по-добра инфраструктура, развито образование и култура, но Княжество България е било аграрно и парично независимо, имало е собствена банкова система. Това коментира проф...
Кметът на Пловдив Костадин Димитров поздрави пловдивчани за празника на града и по случай 140 години от Съединението на България. „ От началото на създаването на държавата говорим за обединение, за единство и за слоган, който е символ на цяла България. Поради лични и конкретни интереси всеки дърпа чергата към себе си. Аз обаче винаги,..
Съединението е белегът за нашата зрялост. То е, което ни прави модерни българи, това е краят на нашето Освобождение, каза в предаването на Радио Пловдив проф. Милко Палангурски. Колкото и да е странно излизат още нови документи в архивите и се налага препрочитане на изворите. Съединенитето влиза в нашия празничен календар малко "осакатено", с цел..
Разкъсана облачност
Предимно облачно