Историята сочи, че България винаги е била толерантна към останалите народи. Никой не е бил под българско робство или в българска колония някъде.
Толерантността е вътре в нас, носим я генетично. Българите ценят човешките свободи и очакват същото и от другите. Хпед годините обаче, особено последните, политиците показаха, че от нетолерантността могат да се извлекат дивиденти. Изпуснат ли е духът от бутилката и защо въпросът става толкова актуален в епохата на глобализация и провокации на всекидневни скандали на етническа основа. Темата ще бъде обсъдена на кръгла маса под надслов „Река на толерантността” в седмицата на толерантността, обявена от ООН. В дискусията за възможността да се научим да живеем с различните от нас хора по религия, начин на живот и ценности. Участници в тази дискусия са политици, представители на граждански сдружения, университети, писатели, сред които - и главният редактор на електронния ПОРТАЛ КУЛТУРА Тони Николов:
Тони Николов: Мненията на хората показват колко остър е проблемът за толерантността. И ние водим разговори, каквито чухме в анкетата с горчив или патетичен или съмняващ се тон. Докато този разговор обаче тече, толерантност има по някакъв начин Вероятно и днес на дискусията ще прозвучат различни мнения, но това, което аз ще се опитам да кажа, е че трябва да се върнем към корените. Зададохте въпроси за етническата, религиозната толерантност, откъде тръгва това и как се съвместява с различните идентичности на Европа. Има нещо, което никога не трябва да забравяме – всеки термин си има история, а пък историята на термина „толерантност” по някакъв начин е свързана с нашите земи. Пред храма на „Св. София” има един римски едикт на толерантността на император Галерий от 311 г., с който тогавашната Римска империя по повод на християните, които са били изключение от правилито /били са преследвани, заради убежденията си/, стига до следния извод: цитирам – „В името на това, държавата да отстоява своите принципи, трябва да се върнем към благоразумието, така че държавата да остане здрава, а другите необезпокоявани, да бъдат в домашното си огнище”. В 311 г. е началото на този термин, думата „толерантност” означава „търпимост” – всякаква към другите – болните, недъгавите, различните от нас. Повече чуйте тук:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...