С усет за отговорност да показваме отминалите години история

Поглед към един отиващ си свят между плакатната суета и примиренчеството – тази вечер ще се състои премиера на книгата „Северна хроника” от Любен Панов. Тази книга книга е с подзаглавие „От Митеран  и наши дни до малко по-назад”. Любен Панов е автор на два сборника с публицистика преди тази книга. Работил е ввъв вестник „Отечествен глас”, „София прес”, бил е главен редактор на Радио Пловдив.

Р.П. – Автобиографично, безпощадно искрено естетско повествование на предела на умилението и сарказма. Това е  вашият разказ за един доста вълнуващ и все още доста неясен период от новата история на страната ни. С това впечатление останах,  прелиствайки книгата. Защо избрахте този подход към фактите?

Любен Панов:  Това не е книга в смисъла, който слушателите вероятно разбират – том, вероятно 300-400 страници. Това е малко книжле, което подтичва след своите големи посестрими. Трудно е да го определите към някакъв жанр. Наричам го „салата от жанрове”, защото в него има публицистика, мемоаристика, есеистика, това е хроника, налагаше го поводът, темата..

Р.П.  Защо обаче "Северна"  хроника?...

Любен Панов:  - Защото съм роден и живял до христовата си възраст на север – в Северна България. Там остана детството им – едно общество, което е недостижимо по своята нравственост, там са гробовете на моите родители. И още нещо, което ме накара да я кръстя Северна – защото, когато разказвам метафорично в книгата за загубената красота, заместена от плакатния ни наивитет, ние наивно вярваме на плакатите и преди и сега, ми стана неуютно хладно на духа. Едно  такова северно и презрително, но не от пролетен вятър. Вятърът, който подухва в моята душа, не е пролетен.

Р.П. Интересен преглед правите на историята през това време – тези 25-26 години, казвате „В конспирацията на прехода или в прехода на конспирацията” объркахме посоките и изведнъж се оказахме в непроменливо висящо състояние, без от това да произтича някаква полезна работа. Каква е според Вас причината за това усещане за обреченост за нашата държава?

Любен Панов: Това, което виждаме в момента. Реших да си почина  от  това пренасищане от телевизия, радио, от усърдието на младите днешни колеги, които искат да ме уверят колко светъл е пътят, по който съм тръгнал. Реших да си почина, загърбих медиите и започнах да избистрям моята си истина, на която съм бил свидетел в моя живот. Защото аз имам визуална представи за три Българии........ Повече чуйте в звуковия файл:

.