В годината има седем дни, които всеки истински християнин приема като координатна система, към която може да съотнесе своето лично битуване с нормите за духовна нравственост.
Какво рискуваме обаче, ако останем само на повърхността на ритуала и защо страстите, които ни владеят, са нашата най-голяма слабост? В началото на Страстната седмица задаваме тези въпроси на журналиста и водещ на предаването „Вяра и общество” по БНТ Горан Благоев.
Радио Пловдив В основата на тази седмица поставяме страданието. То ли е в основата на символиката на тези 7 дн, под какъв знак минава тя?
Горан Благоев: Аз не бих употребил думата „символика”. Тази седмица за християните е изградена върху реални евангелски събития, а символите са нещо друго. Те са знаци. Да, страданието на Христос, което започва тези дни, е най-важното през седмица. Тук обаче не трябва да поясним, че Страстната седмица не трябва да се свързва с някаква идея едва ли не за еротичното, както се мисли страстта, а за страдание – седмицата на Христовото страдание.В този смисъл това е най-тежката за християните седмица, въпреки че за тях цялото време през Светата четиридесетница /от Сирна неделя досега/ са се подготвяли за това време. То обаче е най-усилното, когато вярващият човек се опитва да върви по пътя на Христос, да носи своя кръст, вглеждайки се в себе си и правейки си една равносметка на това, което е било и което не трябва да бъде. Това е много трудно и някои съвременни свещеници го сравняват с тренировката във фитнес залата – колкото и елементарно да звучи, но е много вярно. Това е постепенно надграждане, бавно и полека, за да може накрая всеки християнин да достигне това, за което всеки човек е призван.
Р.П. Да направим обаче уточнение, че когато човек се опитва да постигне нормата на религиозното поведение и това остане само на повърхността, е много опасно. Трябва да търсим точно къде е пресечната точка между религиозното поведение, което всеки път демонстрираме на големи религиозни празници и личния акт на вярата ни.....
Горан Благоев. Знаете ли, аз през цялото време говоря за личния акт на вярата и то за хора, които са избрали съзнателно този път. За всички останали, ето и вчера на Цветница, хората, които не съм ги виждал друг път в храма, дойдохасамо и само да си запалят свещичка, това чух и във всички анкети...”да запалим свещичка”, „да си вземем върба”, но някакси Христос го няма. Същината, смисълът на празника, на Страстната седмица, финалът й, най-големият празник на празниците, най-голямото събитие на християните, центърът липсва. И сте права, че когато човек не е мотивиран, когато не се е потопил в дълбочината на вярата, а всичко е повърхностен начин на търсене и демонтриране, ако щете на потребяване на тази вяра, нещата са изкуствени и водят до личното ни заблуждение. Ние сме като абсолятни езичници, които трябва да спазят ритуала. Всичко опира до това, какво е нашето вътрешно състояние. Неслучайно светите отци казват „Придобий дух смирен и хиляди около теб ще се спасят”. Ние през тази седмица, а християнинът през целия си живот трябва да се стреми към това вътрешно спокойствие, което неминуемо е свързано с помирението и покаянието. Повече чуйте тук:
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...