Докладът на ЕК за монопол на "Газпром" е коз за засегнатите

Две теми ще засегнем със следващия наш събеседник доколкото и фалита на КТБ, който вчера беше обявен, се обвързва  с енергийната зависимост от  Русия.

 Илиян Василев е бивш наш посланик в Русия, финансов анализатор и консултант.

Но ще започнем разговора с него вестта, която изтече от страна на Европейската комисия с вчерашна дата – комисията  заяви на руския газов монопол „Газпром”, че злоупотребява с пазарното си господство и рискува глоба, която може да достигне 10 на сто от целия му търговски оборот. 

Нека да разчетем първо, г-н Василев, това какъв акт е. Проверката на комисията започна през август 2012 г.  Еврокомисарката по конкуренцията Маргрете Вестагер включително допусна, че първите коментари ще бъдат, че това е политическо решение.

Какво би могло да последва от това?

Илиян Василев: Първо, това е акт за уведомление на руската страна за суверенитета на ЕК върху газовия пазар. Всъщност, антимонополната комисия на Европейския съюз е едно от най-функциониращите звена. Знаете, че в минали години обект на нейните, наричат се уведомления за претенции, станаха Майкрософт, сега в момента е „Гугъл” или най-големите компании, така че претенциите на някои хора, че това е политическо или специфично насочено към „Газпром”, не могат да изплуват като достоверни. Просто „Газпром” действително през последните години направи доста, за да докаже на всички тезата, че цените, които той взема от клиентите си в Централна и Източна Европа имат много малко общо с пазарни или всъщност не се формират на пазарен принцип, не само защото са различни, а защото в структурата на тези цени самата руска страна признава, че има примерно едни 100 долара, които са експортна такса и които зависят от отношение на руското правителство в зависимост от съображения от непазарен характер т. е. руското правителство смята дали съответния клиент е политически добре настроен или не. И това, което комисията направи е да защити Източна и Централна Европа и да докаже на всички, че „Газпром” трябва да се съобразява с правилата на ЕС. Разбира се, доста път се измина до този момент, нито пък това уведомление е краят, то е началото на един процес, следва възражение от руска страна и окончателно обсъждане.

Р. П.: Това исках да ви попитам – какво от тук нататък би могло да се промени за страни, които са засегнати както обяснява ЕК. Освен нас и Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия, дали това наистина не е по-силна заявка от страна на ЕК, от страна на Европа, макар и чрез един неин орган, който следи пазарни отношения, но не би ли дало това по-силен политически тласък за решаване на енергийните отношения, които има тук с Русия и въобще нерешени въпроси, спорни теми.

И. В.: Това първо би принудило „Газпром” да търси решения както по линия на цялостното разбирателство с ЕК в рамките на тази процедура и мисля, че задължително ще отвори поле на двустранни връзки и отношения с ответните 8 страни, ще бъде по-активно поне на първоначалния етап в рамките на което „Газпром” ще търси да стигне до двустранни договорености, които да снемат претенциите, които се предявяват към „Газпром” от името на колективния изразител на тази воля ЕК.

Второ, това ще даде възможност да диверсификация  и за освобождаването от тези правни и други ограничения в търсенето на алтернативни източници, защото знаете, че клаузите „вземи” – „плати” или пък „транзитирай” с клаузите за ограничения на реекспорта и още куп други ограничения спираха усилията по диверсификация и най-вече оставяха тези усилия в зависимост от възможни претенции, които разбира се, че бяха задържащ фактор, т. е. този компонент ще бъде премахнат и разбира се отваря поле поне в две направления за предявяване на претенции спрямо „Газпром” за над двете суми, това едното, и, второ, за докарване до край на процеса - т. е. „Газпром” ще трябва да излезе от собственост или по друг начин да реши конфликт на интерес, който съществува между това той да бъде и доставчик на граница, и оператор, и дистрибутор т. е. да реализира допълнителни части от веригата на добавена стойност надолу до клиента.

Р. П.: А какво предстои да видим след като съда обяви фалита на КТБ.

 Вие имате не един и два коментара по тази тема, не сте от хората, които очакват чудеса да се случат, и повечето експерти, разбира се мислят така, но какво от тук нататък виждате след този акт от вчера.

И. В.: Първо започнахме с фалстарт, защото датата на несъстоятелността позволи да бъдат признати цесиите до този момент, значи близо 1 милиард излязоха от масата на несъстоятелността и аз не знам какво трябва допълнително да се  докаже, че чрез тези цесии се намалява масата на несъстоятелността, това се прави за кредиторите, това не е най-високата техника или най-използваната материя, която да не може да бъде разбрана дори от човек със средна интелигентност, към което се стремя да бъде през цялото време.

От друга страна много е важна ролята на синдиците, но разберете, всичко това тръгна с един общ процес, с една много тежка политическа компонента, в която участваха държавни институции. Докато тези държавни институции не оттеглят опеката си от този тип развитие в КТБ синдиците много трудно могат да реализират всичко онова, на което са способни и освен това да получат подкрепата, другата подкрепа, защото само със синдици трудно може да се реализира възстановяване на справедливостта веднъж спрямо държавата, която подплати сметката за това, че баката беше вкарана съзнателно във фалит и, второ, да сложи ред, както казах, да дойде горския от стария вид, защото ние сме в началото, защото разграбването става пред нашите очи...

Р. П.: Да, това написахте в блога си преди два дни.

И. В.:  Да, тъй като през цялото време ни карат да мислим, че някой е правил огромни трансфери на пари зад граница – това е практика, която се случва в други банки, но не в КТБ. В КТБ основната, разбира се, тези, които са дадени по някакви други непазарни правила, но основната част от изчезналата стойност на КТБ е именно в обезценката на активите, за които се казва, че това е счетоводно убийство.