Под знака на очакването за голямата промяна, бъдещия Закон за образованието и обществените нагласи, свързани с българското училище – разговор преди началото на учебната година с психолога Иван Игов.
В отговор на въпрос как коментира като психолог рутинната употреба на думите „скандал”, „мародерство”, „радикалност”, „криминализиране”, изречени от министъра на образованието проф. Тодор Танев, при посещението му в Пловдив в понеделник, Игов заяви, че те издават неразбиране на проблема за образованието от страна на министъра. Ако министърът наистина е радикален, той няма да говори така и няма да говори по начина, по който говори сега за матурите. Игов попита какво означава например „външно оценяване” на матурите, когато министерството оценява само себе си. Самата дума е нон сенс. По света това се прави по различен начин от организации с широко обществено присъствие, а държавата и обществото контролират процеса. Няма нужда да се прави от самото Министерство, защото те ще си измислят начин на оценяване, изгоден за тях.
Игов припомни, че като участник в първия екип, който е започнал работа по създаване на Закона за образованието, е бил воден от различна по същество идея – Законът да бъде кратък и да служи като рамка, даваща самостоятелност на общините и на родителите, както и на самото училище да създава и развива програми и модели, които отговарят на изискванията на конкретната обществена среда.
На второ място, за кражбата на парите в образованието се знае отдавна. Защо и къде се изгуби първоначалният замисъл за делегираните бюджети, попита Игов. Днес никой не знае, след като парите трябва да вървят след децата, дали децата наистина ги има в училище. Промяната няма да стане с радикалност. Още повече, че допитване за необходимостта от промяна е направено, но какво от това, че се знае и резултатът, щом години наред позволяваме да се краде от образованието, подчерта психологът Иван Игов. Според него политиците мислят за образованието два пъти в годината – на 24 май и на 15 септември.
Образованието е инерционен процес, за него не може да се мисли краткосрочно, а години наред, за да се влага в него и да има резултати. Затова и никой не иска да влага усилия за образование, каза още психологът Иван Игов. Чуйте повече от звуковия файл.
След серията тежки катастрофи в Пловдив през последните дни – сред които и трагичният инцидент на Околовръстното шосе, отнел живота на майка, баща и едното им дете – темата за пътната безопасност отново излезе на преден план. За причините и решенията e разговарът с осемкратния рали шампион на България и основател на Академията за безопасно шофиране..
Могат ли протестите да променят ситуацията в държавата? Въпросът идва след снощното бурното недоволство в София и днешния отзвук за преработка на проектобюдежета. А отговорите са някъде между силата на обществото и слабостите на политиците. Според психолога Пламен Димитров, когато говорим за сила и слабост, неизбежно се поражда конфликт. А..
На ресторант ще ни е по-скъпо през следващата година , прогнозира регионалният представител на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) за Пловдив Еньо Енев. По думите му секторът се присъединява към общото недоволство срещу проектобюджета за 2026 г., който според бранша не е приемлив. Енев подчерта, че за разлика от..
Професор Митко Димитров от Института за икономически изследвания на БАН анализира рисковете, свързани с новия държавен бюджет. Според него, ако бъде приет, България ще навлезе навлиза в опасна дългова спирала с очаквано увеличение на съотношението на дълга към БВП над 36%. Той критикува факта, че увеличението на разходите се финансира чрез нови заеми..
В отворено писмо Българската болнична асоциация (ББА) и Националното сдружение на частните болници заявиха, че категорично не са съгласни с предложените в проекта за бюджет на НЗОК за 2026 г. промени. Според тях механизмът за финансиране на заплатите на лекари и специалисти по здравни грижи чрез държавни трансфери през Касата е неправилен...