Корупцията е проблем номер едно на страната

Проблемите в съдебната система са във всяка една част от системата – във ВСС, в неговата структура, в Прокуратурата, в начина, по който се разпределят делата и в корупцията, която все още няма адекватно преследване нито във висшите политически ешелони, нито в самата съдебна власт. Проблемите са много комплексни – има десетина основни и много подпроблеми.  Това заяви правният експерт от Института за пазарна икономика и  Национална гражданска инициатива „Правосъдие за всеки”  Любомир Авджийски.

Той подчерта, че  е за решаването на тези проблеми е необходима цялостна стратегия,  а не стъпки на парче. В този смисъл това, което предлега като закон Меглена Кунева, е добра стъпка, но отхвърлянето на първо четене на законопроекта показа, че в голяма част у политическата класа няма дори воля да се дебатира за антикорупция. Ние, експертите от Иинициатива „Правосъдие за всеки” не смятаме, че  това е достатъчна стъпка., заяви Авджийски.  България има нужда от сериозни взаимосвързани действия, които са много по-дълбоки от един антикорупционен закон. Не е въпрос да направим поредната структура, която  да прави проверки и анализи и след това отново да ги изпраща  за проверка на главния прокурор. 

Според  правния експерт нашият ВСС  е най-политизираният в ЕС. Аргументите: Ние имаме 11 представители в него изпратени от Парламента и 11 – от магистратските среди. Напоследък всички виждаме, че най-големите проблеми в системата там се генерират от политическата квота на ВСС.  Това са изпратените от партията членове, които или не познават добре съдебната система и нейните проблеми, или вкарват политическо влияние в нея. За сравнение Авджийски даде  пример Румъния, която  има 14 представители на съдиите и прокурорите в своя ВСС и само двама  - от  Парламента. Това е от 2004 г., когато те направиха реформа, а ние 11 години по-късно още се чудим искаме ли да дебатираме или не искаме. В Италия има 16 съдии и прокурори във ВСС и 8 – от политическата квота. Другото важно, което вече се е случило в Румъния, е да не отговаря главният Прокурор за наказателното преследване в страната като цяло. Това е онова децентрализиране на Прокуратурата, от което и ние имаме нужда. Независима, антикопуционна дирекция в самата Прокуратура, но независима от главния  прокурор, както е в Румъния, Испания и в други страни от ЕС, т.е. всички проверки и сигнали, които се правят за конфликт на интереси, се изпращат към независимата антикорупционна Прокуратура.

В нашето законодателство пише: чл. 139 от Закона за съдебната власт „Българската прокуратура  е единна и централизирана и всички прокурори са подчинени на главния прокурор”. Това е взето едно към едно от чл. 125 на руската Конституция и означава, че който и прокурор в страната реши да започне разследване /напр. КТБ/ и след година почтено и честно разследване му се обади главният прокурор с указания или му отнеме делото, проблем няма да има. Това може да се случи във всеки един момент. За сравнение в нормалните прокуратури, каквато е румънската, а там има сериозни резултати, по-горестоящият прокурор не може да изземва делата на по-нисшестоящия, редовият прокурор има оперативна независимост и самостоятелност  и може да си свърши работата. В Румъния бе повдигнато обвинение не на кой да е, а на действащия министър-председател, което нямаше да може да стане, ако главният прокурор на Румъния можеше да влияе на решенията. Това в България сега не може да се случи и затова ние предлагаме промяната в Конституцията на онзи текст, който казва, че главният прокурор има методическо ръководство и контрол над всички прокурори, за да може да се промени  и Законът за съдебната власт, коментира Авджийски. Целта е антикорупционната Прокуратура да бъде в структурата на Прокуратурата, но независима от главния Прокурор. Сега имаме главен прокурор, който отговаря за цялата наказателна политика на страната, но него никой не може да го разследва и контролира. Повече чуйте от интервюто в звуковия файл.