Не виждам база за сътрудничество между САЩ и Русия

Какви сигнали дава срещата Путин – Обама и ще се превърне ли тя в началото на ясно артикулирана стратегия за преодоляване на кризата след повече от четири години гражданска война на територията, контролирана от Ислямска държава, над 240 000 жертви и милиони бежанци? 

За скритите козове и цената на ангажираните включвания в решението на проблема от страна на Русия, САЩ и Европа  е разговорът  с Алекс Алексиев – експерт по международна сигурност и председател на Центъра за Балкански и Черноморски изследвания. 

Р. П.: Как ще коментирате например тезата, че срещата между Путин и Обама вече сама по себе си е била някакъв знак за спад на напрежението между двете държави? Може ли да кажете, че това се случи?

Алекс Алексиев: Не бих казал това. Това беше станало по инициатива на Путин, който според мене иска да отвлече вниманието от Украйна, където той е в много слаби позиции, бих казал, направо губи в Украйна и да се опита да стане по-важен в Сирия, където имаше известно военно присъствие и сега иска да се представи като важен съюзник не само на Съединените щати, но и на другите, по отношение на борбата с терористичната организация Ислямска държава. Едва ли, едва ли ще се получи нещо от това, защото Путин няма нещо ново, което може да предложи там. Така, че аз лично не смятам тази среща за нещо изключително важно.

Р. П.: Какво трябва да разбираме обаче, когато говорим за ефективна борба срещу Ислямска държава – нещо, за което говорят двамата лидери? Включва ли тя създаването на коалиция реално след като вече разбрахме, че съществува такава нагласа и всъщност на какви партньорства могат да разчитат двете държави, за да се случи тази ефективна борба срещу Ислямска държава?

А. А.: Коалицията на Путин е с Иран и с диктатора в Сирия Асад, така че е изключено да има коалиция със Съединените щати. Най-доброто, което може да очакваме, е просто някаква взаимна търпимост. Но Путин вече е казал, че той няма да се меси в битките на земята, което и не би могъл да направи, защото няма такива сили, така че аз не виждам, каква е базата за едно истинско споразумение. За САЩ да си сътрудничат с Иран,  според мене, е изключено, защото това просто от вътрешнополитическа гледна точка е немислимо в САЩ.

Р. П.: А можете ли да коментирате, че има държави, които все пак държат ключа към решението на конфликта там и ако „да” кои са тези държави и в каква конфигурация очаквате те да се включат в решението на проблема?

А. А.: Държавите, които държат ключа, са на първо място Иран, защото без Иран Башар Асад отдавна щеше да е заминал и в по-малка степен, но все пак важна роля играят войската на самия Асад, също така и съюзниците на Иран...

Цялото интервю с Алекс Алексиев може да чуете в звуковия файл.