Светът или ще се промени, или ще продължи да възпроизвежда зло

Поддържането на постоянен страх у хората от терористични актове е по- ефикасно от семите тероростични актове. Според британския икономист Тим Харфорд, вероятността за смърт от терористичен акт е 1: 10 000 000, докато вероятността за смърт чрез убийство е 1: 20 000, а от автомобилна катастрофа 1:9 000. 

Има ли защита срещу паниката, кой, как и за какво използва страха - за психотерора, който остава след атентатите-  ще е интервюто с психолога Пламен Димитров.

След всички картини на ужас, на човешко поведение, освен разбира се ужасът, страхът, уплахата, която на психолог, д-р Димитров, ви направи най-силно впечатление от многото картини, които се дадоха около терора в Париж?

Пламен Димитров: Картините са много и аз винаги се поставям в позицията на хората, които са най-близо до тях реално, но един празен Париж сам по себе си буди ужас.

Р. П.: Всъщност повечето коментатори казваха, че града веднага още след махането на полицейските заграждения демонстрира, тръгвайки по затворените минути преди това улици, че е готов да се противопостави, да не се подчини на това, което му бе наложено.

П. Д.: Естествено, това е Париж – сърцето на европейската култура.

Р. П.: Вярвате ли в това, вярвате ли в съвземането, в толкова бързото окопитване, в стабилността на такова бързо съвземане?

П. Д.: На равнище вярване винаги можем да бъдем оптимисти, насочени към най-доброто, което очакваме от живота. Но ние социалните психолози, психолозите, които се занимават с дълбинни изследвания, знаем механизма, по който се управлява терора. Между другото още преди 50 г. е създадена тази теория в социалната психология, която така и се нарича – теория за управление на терора, която обяснява психодинамиката и тя е много ясна и проста, свързана с еволюционните закони на изграждане на обществото и на човешките отношения. Механизмът е много прост. Всеки път, когато пред човека се представят реалните и символни заплахи за живота му, когато смъртта стане по-вероятна, а тя е неизбежна, всички го знаем,  в хората се появяват психологически механизми, не винаги конструктивни, част от тях са насочвани към едно много естествено нещо да намалее тревожността чрез възстановяване на самоуважението и увереността в бъдещето. Обикновено има два мощни ефекта – хората стават много по-склонни да приемат ценностите, моделите на поведение, системите на общностите, към които принадлежат, в т. ч. да променят личните си разбирания и естествено да се конфронтират с всички различни ценности, модели на поведение, идеологии на групите, към които не принадлежат.

  Р. П.: Как да си обясним произхода на терористите от места, които са сърцето на западния свят, свят, към който, ето, ние като източноевропейци сме се стремили, вярно, непредставяйки си го като гетата, от които те произлизат? Но голяма болка, тревога и грях може би на Европа, на Франция и на Белгия е, че е оставила тези гета без надзора си, без контрола. Какъв механизъм задвижват тези хора – млади, принадлежали на една цивилизована територия най-малкото ако не са били част от нейния социален живот, да изберат друго – да изберат смърт, да сеят смърт?

П. Д.: Тук трябва да се говори за нещо много повече от религиозен фундаментализъм или сблъсък на религиозни идеологии. Нека да говорим и за истинските причини за тероризма по света – те са в социално-икономическото неравенство и липсата на перспектива, изключеност на големи групи хора, които не могат да реализират своите проекти за живота и се идентифицират в заплахата, която преживяват за своето осъществяване и оцеляване, се идентифицират с идеологически модели, но практически поведението им е борба срещу социално-икономическото неравенство.  И поради това, че света все още не показва готовност на равнище глобално мислене за справедлива социално-икономическа система, изскачат на преден план тези идеологии. Това всъщност е дълбочината, дълбочината, в която трябва да се търсят и решенията. Глобализацията доведе до това, че големи групи хора нямат никаква жизнена перспектива и точно това прихващат тези религиозни, базирани върху идеологически схеми и интерпретации. Но истината е, че трябва да говорим за това, че хората не се чувстват добре в тази форма на социално-икономическа разпределителна несправедливост.

Пред света, пред обществата и пред Европа в т. ч. стои гигантският въпрос каква демокрация и каква капиталистическа форма на социална организация искаме, така че хората да се чувстват много по-ангажирани с нея и по този начин да се идентифицират с тези ценности на мултикултурализми, които се изтъкват, но реално погледнато социалноикономическите механизми превръщат нещата точно в обратното. Нека си дадем сметка, че 1 % от населението в света притежава близо 60 % от богатството.

Р. П.: Спорите с онези, които са издигнали като свой лозунг - не бива да се отказваме за нищо на света от ценностите, завоювани в западната демокрация, трябва да ги отстояваме, да не се поддаваме...

П. Д.: Тези ценности са много добри, но нека да погледнем на икономическите и други социални измерения. Виждате, когато се насочат огромните потоци емигранти към  богатите страни, как в тях се включват защитни механизми и те се затварят или искат да запазят статуквото, без да направят промени в действителната си практика, а изповядваните ценности остават надалеч. Това, което се случва ние го знаем много добре в механизма, по който става, да го нарека, това, което има прекрасни бюрократични евфемизми в европейската бюрокрация, присъединяването и изравняването на социално-икономическия статут във всички членки на Европейския съюз. Ние плащаме например в България европейски цени, но не получаваме европейски доходи, не защото хората са неспособни да постигнат това ниво на производителност, а защото въздигнаха в култ една конюктура, обслужваща много тесни кръгове от корпоративно-държавни интереси. И това е справедливостта, за която ние също даваме една много висока цена. Търсим я, но не я постигаме с управленски методи, а се оставя на свободния пазар. Истината е, че в обществото на Европейския съюз, в гражданското общество има изключително много нерешени въпроси. И дори вчерашният диалог на председателя на комисията Юнкер с обществото и медиите не даде отговори на това как ще създадем един по-справедлив модел, в който благополучието е достъпно за всички. Реформа на капитализма е нужна. Това е, което се опитвам да ви кажа. Не можем да оставим нещата на равнище идеологическа или политическа битка или сблъсък на различни култури, не  - проблемът е каква е културата ни за създаване на условия на живот на хората по света и защо още живеем с усещането, че установеното статукво е единствената възможност.

Р. П.: Иронията е, че в западната демокрация в много широк план, говореща, трябва да се реформира под напора и под самоубийствените атентати на хора, идващи от територии или обучени на територии, където западната демокрация се опита да изнесе своите правила.

П. Д.: Да, вижте терорът или съгласно социалнопсихологическата поне теория и изследванията, които ние правим за разлика от икономистите, политиците и хората, които обслужват, така да се каже, статуквото е много ясно. Ние знаем отчетливо, че у хората, в маса хора в света има огромно ниво на екзистенциална тревожност, което се компенсира единствено с това, че те непрекъснато трябва да се грижат да възстановяват самоуважението си като подкрепят статуквото и не се опитват да променят механизмите, по които то поражда тази тревожност. Аз току-що ви обясних, че гигантският проблем е световното социално-икономическо неравенство, несправедливост, което е не само разпределително, но и процедурно. Така е направена системата, в която живеем сега, че идентифицирайки се с нея ние всъщност възпроизвеждаме причините за неравенство, не променяме условията на живот по начин, който да гарантира това, че хората няма да се радикализират и да се противопоставят един срещу друг.

Р. П.: Много ви благодаря. Това сигурно е и отговор на въпроса, който се зададохме още след първите часове след терора. Предстоят ни въпроси, които си задаваме от 11 септември насам, и след Лондон, и след Мадрид, след всички други атентати – на практика потушаване на пламъка, без да бъде преподреден онзи механизъм, който е разбит, който ражда това напрежение – парите и социалното неравенство.

П. Д.: Светът е изправен пред много важен избор – да знае истинските прчини за случващото му се или да се заблуди, че чрез репресивни, силови методи, възпроизвеждайки текущото статукво, да реши проблемите както го е правил през последните години. Между другото и за Франция се отнася, този тероризъм започна още през 60-те години и те много добре знаят какво им се е случвало през тези години за съжаление, но понеже интересите са така построени ние сякаш преоткриваме след всяка такава трагична ситуация причините, но не правим нищо за тяхното изкореняване.

Р. П.: Някой трябва да е готов да плати цената или да се раздели с висока цена.

П. Д.: Трябва да се промени статуквото, а това изисква много енергия и за съжаление тероризмът напомня по един много грозен и античовешки начин, че нещо не правим както би трябвало.

Р. П.: Много благодаря, че бяхте наш събеседник. Психологът д-р Пламен Димитров