Не мигрантите, а климатичните бежанци са големият риск

Преговорните процеси за климата  продължават вече две десетилетия и всички очакват правното юридическо обвързване между страните за намаляване на парниковите газове заяви в интервю за Радио Пловдив климатологът Георги Стефанов.Според него научните прогнози показват, че ако не се активизираме днес на всички нива – бизнес, граждани, политики, рисковете за света ще бъдат много големи. Говорим не за след 100 г, а за това, което очаква планетата след едно или две десетилетия. 

Стефанов  подчерта, че  климатичните аномалии, които наблюдаваме напоследък не са нещо извънредно, защото такива винаги е имало. Само за последните две десетилетия обаче имаме трикратно увеличение на броя на тези аномалии по данни на Червения кръст и Червения полумесец. Те стават все по-силни и все по-чести. Видяхме миналата година такива и в България, когато средствата за оценените щети назвърлиха 800 милиона лева. Сигналът е ясен и затова желаният  ангажиментът на различните държави е толкова видим.

Промените в климата са факт, които не се оспорва. Все още обаче има малка група учени, които твярдят, че не човекът и дейността му е в основа на климатичните промени, но всичко ни навежда на обратната мисъл. Наложително е да имаме предвид това и да бъдем по-подготвени, за да можем да минимизираме щетите от промените в климата, който отчита повишение с един градус през последния век.. Само при тези условия рисковете ще се превърнат във възможност за по-добро и но икономическо развитие – зелено, което не е базирано на изкопаеми фосилни горива. Всъщност от тях идват тези 32 милиарда гигатона годишно вредни емисии.

Второто важно нещо е опазването на природните еко системи. Природата е единственото безплатно средство, което може да се справи безплатно с проблема. 40% от фито планктона в световния океан е намалял през последните десетилетия, това е друг малко известен факт, подчерта Стефанов.  Ние живеем на място, където човекът е завлазял цялата територия на планетат и фектът от действията му е осезаем.

Какво очаква странат ни през предстоящите 50 г? За това няма еднозначен отговор, разработени са различни модели. Има обаче ясен риск-анализ, който бе анализиран детайлно през 2014 г. от учени от СУ“Климент Охридски“ - обширен документ от 600 стр. , който показва кои са основните сектори на икономиката, които ще бъдат най-засегнати от климатичните промени – земеделието, горите, биоразнообразието, градска среда. Документът трябва да залегне в основата на  стратегия за  противодействие на рисковете от измененията на климата, заяви Стефанов. 

По думите му климатичните мигранти  са много по-сериозен проблем от бежанците, които идват от Изтока и от Сирия. Това с хора, които не се на границата на Европа, но са жертви на вече променилия се климат. Това, което сега виждаме, е само една малка брънка от онова, което може да се случи през следващите десетилетия.  Според Стефанов „ябълката на раздора“ в преговорите в Париж за климата, са парите. Необходим е фонд от 100 млрд. долара, който трябва да бъде налице, за да има  възможност за реакция на климатичните изменения, все още обаче той не е попълнен. На годишна база ние трябва да събираме 0,3 и 0,4% от БВП. 

Интервюто може да чуете в звуковия файл.