Прогнозите, които правят анализатори за бъдещето на страната ни от началото на годината, не звучат оптимистично. Бежанците, Ислямска държава и тероризмът, комплексите на Европа и нейният упадък, политическите грешки оформят обща картина на несигурност и рискове. Този път обаче тя бе обогатена от мощен прилив на агресия.
Последният пример бе с убитото безпричинно българско момче във Враца, медийнотото отряазяване на който стана повод Асоциацията на европейските журналисти да излезе с позиция, че то също е белязано от недопустима агресия. За ценностните несъответствия, които се виждат под повърхността на фактите и доколко те са отражение на глобални процеси - разговаряме с проф. Духомир Минев - БАН.
Проф. Духомир Минев: Обществото наистина дерайлира при това не само от пътя към Европа, защото междувпрочем и Европа върви по един особен път, но струва ми се, че и ние, като общество, дерайлираме от пътя на цивилизованото съществуване. Имам предвид по-конкретно, че се наслагват сякаш две кризи и те генерират рисковете, с които се сблъскваме - най-разнообразни, хаотични, трудно подлежащи на класифициране, категоризиране и разбиране. Тези рискове, които между другото растат сякаш, може би показват не толкова някакво външно, екзогенно срастване на рисковете, колкото намаляване на нашата способност да се справяме сс тях. И според мен това добре кореспондира - намаляващата ни способност за справяне с рисковете, с две големи кризи, които са си пак наши, вътрешни и за които светът не носи толкова отговорност, макар че не е без връзка с него. Едната, добре познатата отдавна криза е на държавността и по-точно дисфункция или лошо функциониране на държавни институции. При това те не просто функционират лошо, не просто са неефективни, те сякаш, става ясно, че работят наобратно, наопаки. Вместо да поддържат нормален социален ред, нормални отношения между хората, нормално поведение и т. н., те поддържат анормално поведение и имат връзки, държавни институции, точно с групи с особено отклоняващо се поведение. Това отдавна е известен факт, макар че малко се говори за него.
Другата криза, която се наслага на първата и която е особено лоша и особено тежка, е кризата на общността. Тя е и криза на индивидите като членове на общността. Индивидите вече не са членове на общество, а те се държат по съвсем друг начин, всички останали сякаш си остават врагове. Тази втора криза има два важни аспекта, две важни промени в индивида – упадък на социалната интелигентност, т. е. способността ни да общуваме нормално с други хора, да взаимодействаме с тях, без да се стреля, без да се влиза в кавги и побоища. И другата – упадък на емоционалната криза, на емоционалната интелигентност – лесно се взривяват хората, лесно изпадат в гняв и ярост, лесно се нахвърлят върху други хора и това може да става по всякакви абсолютно незначителни, налудничави поводи - свирене с клаксон, скарване за място за паркинг, лошо изпреварване на улицата или каквото и да е, просто за лошо гледане – някой решил, че другият го гледа лошо.
Р. П.: Проф. Минев, доколко тези кризи, за които вие говорите, може да се каже, че са отражение на глобални процеси, които се случват не само в Европа, но и в света? И ако мога да ви попитам, кое е първичната, също с едно намигване към онзи виц, за да внесем малко, някаква доза все пак успокоение, доколко може да се каже, че решаването на единия проблем може да допринесе за решаването и на други? И откъде трябва да се започне с решенията?
Т. М.: От държавността, разбира се, от държавността и постепенно хората да се убедят, че нормалното поведение, човешкото поведение, цивилизованото поведение – търпимостта, толерантността, въобще културата могат да бъдат по-нерисков, по-печеливш тип поведение, отколколкото анормалността, престъпностста, агресията, които са губещи видове поведение. Но всичко това ще бъде много бавно, защото нещата са отишли твърде далеч у нас.
Колкото до глобалните процеси, да, ние сме в руслото на глобалните процеси, дори да се погледне отношението на свърх силите, те също носят белега на такава налудничавост, каквато срещаме в нашия ежедневен живот. Но какво от това? Ние не можем да чакаме глобалните процеси да се променят, за да стане ей тук някъде си някакво подобрение. По-добре да се вземаме в ръце и онези, от които най-много зависи това, да започнат да нормализират институциите, поведението на институциите и т. н. Чуйте повече от звуковия файл:
Правителство по-скоро ще се сформира и то ще бъде между формациите, за които говори Бойко Борисов, ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, БСП и ИТН. Друг обаче е въпросът доколко ще бъде трайно. Това прогнозира социологът Кольо Колев. Добави още, че за да просъществува такъв тип управление ще е необходимо политическо майсторство, което липсва на нашите..
Политиците със здрав разум не могат да надделеят над тези, които са обладани от тяснопартийни интереси. Призовавам вторите да си отворят очите и да си дадат сметка, че служат на България, а не на партиите си. Това заяви пред Радио Пловдив проф. Огнян Герджиков , юрист, бивш председател на Народното събрание и бивш премиер. Той не е..
Фондация „Общност в помощ на зависимите“ ще ползва под наем къщата, в която доскоро ще помещаваше пловдивското сдружение „Майки срещу дрогата“. Това стана с решение на последната си сесия Общинския съвет в Пловдив. Единодушно съветниците решиха да предоставят къщата, в която се помещаваше доскоро пловдивското сдружение „Майки срещу дрогата“ на..
"Предложението на Борисов за възможната формула за управление - ГЕРБ-ПП, ПП-ДБ, БСП и ИТН не е нищо качествено ново. Той заяви, че няма да прави коалиционно управление с ДПС на Пеевски или ДПС - на Доган и че те няма да бъдат в изпълнителната власт. Но на въпрос каква ще бъде динамиката на отношенията му с Пеевски, той заяви, че парламентарната работа..
"Ние започнахме "спускане надолу по пързалката с все по-голяма скорост" през лятото на 2021 г., когато започнахме актуализации, вдигане на социални разходи, увеличаване на дефицита, пак дългове, пак актуализации и така безкрай". Така бившият министър на икономиката и вицепремиер Николай Василев коментира работата по държавните финанси в..