Не правим празник, а припомняне на историята

„Пиянството на един народ“ – в движение с посока „днес“ и  „утре“.  Защо обрулени от ветровете на промяната и конюнктурата на времето, продължаваме да търсим основания за своята устойчивост в живите картини в националната ни памет?  Със секретаря на пловдивския комитет „Родолюбие“ Петко Георгиев  - разговор за предстоящата възстановка в парк „Лаута“  по случай 140-та годишнина  от избухването на Априлското въстание. 

През последните години останахме длъжни към пловдивчани по отношение на историческите реконструкции, свързани с Априлското въстание. Въпреки че комитет „Родолюбие“ е пловдивско дружество, ние имаме твърде много ангажименти извън града, защото местата на памет, свързани с Априлското въстание, са по-скоро в Пловдивско, отколкото - в Пловдив – Брацигово, Батак. Сякаш през последните години забравихме Пловдив, а той е изключително важен център – културен и обединителен, защото Априлското въстание не би могло да се случи без този град,  без пловдивското чорбаджийство, без цялата Средногорска имиграция, която беше дошла в този  османски град и го превърна в българско място, решихме сега да направим тази „жива картина“, която не е типичната възстановка. Това заяви Петко Георгиев – секретар на комитет „Родолюбие“

Връщаме се назад във времето, когато живите картини са били по-популярни от историческите реконстрункции.  По думите му Априлското въстание,  Руско-турската война са онези устойчиви ориентири, които са най-важни за новоосвободената ни държава и ние през цялото време на  съвременното ни съществуване  сме търсели  онези устойчиви ориентири, които да ни направят тъждествени. Разбира се, устойчивите ориентири по време на робството са били по-различни – много по-органично вътрешно наши. Сега нещата, които се реконструират с паметта около Априлското въстание, войните за национално обединение, са конструирани от националната идеология и преповтаряни от хората, защото те имат нуждата така да се случват. Това обаче беше загърбено и забравено, а народът има нужда от това. Ние не правим възстановка заради собственото си его, а заради хората, защото до един без изключение сме наследници на възрожденски родове, имаме дядовци-опълченци или участници в Априлското въстание. Защо стигнахме  дотук? Защото живеем в безнравствено време, в разрушена социална структура, която по цялата ос – обща история, език започва да се разпада. И сега възстановявайки фактите внимателно, го правим с любов, без да си позволяваме лукса да измисляме история.  Ние не правим празник, а припомняне – защо се случиха нещата, защо точно по време на Великите пости бе Априлското въстание – това е изпитание през Голготата да се отиде до Възкресението, подчерта Петко Гееоргиев.

Повече чуйте от звуковия файл.