Що е то „бавен“ туризъм и каква е неговата философия. Какво предлага той, има ли бъдеще и защо се превръща във все по-предпочитана алтернатива от туристите по света и у нас – на въпросите отговаря доц. д-р Велина Иванчева Казанджиева – Икономически университет Варна.
Бавният туризъм набира популярност през последните 10 години. Той е алтернатива на масовия туризъм и форма на специализирани туристически пътувания. Става въпрос за съвременна концепция за пълноценни индивидуално осмислени туристически дестинации, лишени от динамиката на масовия туризъм и от неговия стрес. Бавният туризъм не може да се практикува в масови курорти, а за него са подходящи селските и неурбанизираните райони, автентичната среда. Това подчерта доц. д-р Велина Казанджиева.
По думите й тези нови форми на туризъм се появяват в резултат на разширяване обхвата на концепцията за забавяне на темпото на живот, която намира отражение и в сферата на отдиха и пътуванията и се съчетава с движението за „бавните градове“, което за първи път се появява в Италия през 1986 г. Тогава италиански привърженици на висшата кулинария излизат на протест в Рим срещу верига за бързо хранене и протестират срещу хомогенизацията и стандартизацията на бързото хранене. През 1999 г. в Италия се основава движението „бавно хранене“, а по-късно и „бавни градове“. Понастоящем в света има около 200 градове определени като като „бавни“ и подходящи за този вид туризъм. От тях 70 са в Италия, но такива градове има още и в САЩ, Южна Корея, Великобритания, Турция, Германия.
Като по-важни критерии за „бавните градове“, според които те и се сертифицират, се определят градовете с население до 50 хиляди души, без движение на коли в центровете, ограничение на скоростта за движение, в тях няма вериги за бързо хранене и супермаркети, използва се природосъобразна енергия, развиват гостоприемството и селското стопанство подчерта доц. Казанджиева. Те непрекъсното са подлагани на проверка и ако някой град не отговаря на критериите, бива изключван своевременно от това световнопризнато движение.
Промяната на предпочитанията към бавни пътувания и търсенето им от туристите се случва тогава, когато тези туристи са натрупали повече туристически опит, уточни доц. Казанджиева.
Повече чуйте от звуковия файл..
Тази седмица слушаме истории, разказани от журналиста от БНТ Пловдив Димитър Димитров. Репортер, който се чувства еднакво сигурен когато отразява инциденти, протести, избори, военни и исторически събития, но и когато говори с рибари и ловци, които го покоряват с колорит и автентичност. Идва от Велико Търново и остава в Пловдив, реализирал своето..
Балканите бойкотират големите вериги магазини. Протестът срещу високите цени и ниския стандарт на живот започна от Хърватия и премина в Босна и Херцеговина, Черна гора и Северна Македония. Бойкот се подготвя и в Гърция на 19 февруари, а у нас той е насрочен за идния четвъртък – 13 февруари. Какво се случва с цените в България? До какво ще..
Затварянето на дървопреработвателни предприятия, сред които и най-големият в региона завод за целулозна хартия в Стамболийски, води до криза в горския сектор и пазара на дървесина. Защо по-голямата част от дървесината вече се внася от други държави в Европа? Какво се случва в горския сектор у нас? Според проф. Васил Живков, председател на УС на..
Според ВМРО, съществува организирана престъпна група между държавата и големите търговски вериги. От организацията подчертават, че правителството има интерес от много високите цени на хранителните стоки в България. В интервю за Радио Пловдив по темата Александър Сиди от ВМРО беше категоричен, че "цените в големите търговски вериги у нас са..
Скъпи ли са храните в магазините? Възможно ли е и е в условията на пазарна икономика да има контрол върху цените? Какво мислят пловдивчани за инициативата за бойкот на магазините в определен ден, която започна от Хърватия и се разпространи в редица страни на Балканите, а у нас организации призоваха гражданите да се въздържат от покупки на 13 февруари в..
Разкъсана облачност
Облачно
Предимно облачно