Властта в Турция може да си позволи всичко. Истинският смисъл е, че извънредното положение може да си позволи всичко по отношение контрола над хората. Няма граници, заяви проф. Димитър Йончев експерт по национална сигурност.
Проф. Йончев припомни че са известни някакви формални правила при извънредното положение, като въвеждане на ограничения на хора, часове, срещи и т.н., но всичко зависи от този, който го въвежда , от неговата сила. И очевидно е, че сме свидетели на разчистване на сметки с несъгласните с политиката на Ердоган. Така властта преминава върху силата, но това никога не дава дългосрочна стабилност на властта.
Според него ще се посегне на гражданските права, може да се отиде доста далеч, но няма да има масови изстъпления, ще има някаква форма на цивилизованост.
Тук е много интересно участието на хората на площада. Има някакво усещане за режисура. Обществото не е хомогенно, но има и част, която симпатизира на това, което прави Ердоган, което означава едно по-дълбоко разделяне на обществото. Той самият не е последователен, всички го знаем това. Отначало приятели му бяха кюрдите, след това започна да води война с тях, сега има много данни, че той заиграва с терористите и въпреки това някаква част от обществото, особено младежи в големите градове, са за него.
Всичкото това на повърхността не винаги изглежда понятно. Обясняват ми, че военните са били организирани или инициаторът на преврата е бил неговият противник – ислямист, но всъщност военните никога не са били привърженици на ислямизма, точно обратното. Така че тези сигнали, които ни подават не създават кой знае каква яснота, по-скоро обратното. Но по отношение на това да посяга на гражданските права да, може да отиде и доста далеч, но няма да има такива масови изстъпления, разстрели ще има, но всички под форма на цивилизованост – ще има съдилища, ще има обяснения и т. н., няма да бъде пълен произвол.
Проф. Йончев подчерта, че обвиненията за ислямизиране на турската армия, не са основателни, точно обратното е.
Турската армия доста отслабна в момента. За армията е много важен моралният дух и тяхното усещане, че са уважавано съсловие. 1971 и 1980 г., когато армията правеше преврати, тя даже стигна до промени в Конституцията, които й даваха това право, когато страната е в кризисно състояние те да се намесят и рамките на една година след това дават властта на цивилните и турският генералитет беше на изключително уважение до идването на власт на Ердоган. Още с идването си той практически обезглави армията, много хора от генералитета ги затвори, просто премахна възможността от армията да се извършват такива преврати, конституционното положение падна и много от правата на военните не можеха вече да бъдат защитени. Те имаха доста специален статут в обществото, с огромно уважение се ползваха. Така цялата военна върхушка, пък и самата армия се усещаше като избрана част. Това достойнство, морален дух, единство я правеше много силна армия. Но ударите, които й нанесе Ердоган, и сега вече окончателното прочистване в армията я превръща в него като паралелна организация на властта. Това разбира се няма как да не тревожи съюзниците, но не виждам кога турската армия ще си върне в предишното си състояние. Може би никога вече.
Никой вече не вярва в спонтанността на този преврат.Един преврат, който трябваше да изненада, а още същата нощ се оказа, че има списъци за арестуване.
А по отношение на рисковете за България, проф. Йончев смята, че тъй като България е отворената врата на Турция към Европа, а Турция иска тази врата да остане оттворена, за нас няма пряка опасност.
Амбицията на Турция, сега Ердоган развива тази амбиция в един по-ислямизиран вариант, но амбицията на Турция е била и сега е много силна, да бъде геополитически балансьор между арабския свят и Запада и това е изключително важна геополитическа роля. Ердоган игра с външните отношения по най-свободен начин. Видяхте какъв пирует се случи с руските отношения. Няколко пъти водеше за носа Съединените щати, нищо, че са съюзници по отношение на ситуацията в Сирия, там си преследва съвсем ясно целта да не допусне кюрдската държава. Без Турция сирийската ситуация хич нямаше да прилича на сегашната. Така че Турция си позволява в управлението на Ердоган доста самостоятелни решения, които не са съгласувани с големите съюзници. Това, разбира се, изнервя обстановката.
Същевременно Ердоган не може да отиде безкрайно далеч, той не може да затвори вратата към Европа, всъщност тази врата е България, всички други наоколо са във враждебни отношения с другите и затова Ердоган да ще извива ръце, той го игра този коз, пак ще го играе, но няма да отвори изцяло потока и да потопи Европа в този голям проблем. Мисля, че ще продължи да спекулира. На него това сближаване с Русия му даде допълнителни позиции и така се оформя освен голямото противопоставяне на Русия и щатите, което минава през територията на Европа и ни обърква живота, се прибави и тази игра на Ердоган, която не винаги е достатъчно предвидима, но тя винаги трябва да бъде калкулирана, изчислявана и предвиждана доколкото може, защото не е за пренебрегване, той играе ключова роля в тези отношения. Защото светът сега така е направен, първо, е много по-невидим, въпреки че медиите създават впечатление, че всичко виждаме, но всъщност ние виждаме някакви повърхности, които постоянно се движат, но какво има отдолу никога няма да разберем. В един такъв свят с все по-усложняващи се отношения равновесието зависи от много фактори, които не само, че не може да контролираме, но даже не ги виждаме. А всъщност какво е равновесието в живота ни? Това е сигурността. И когато кажат, че службите трябва да решават въпроса с тероризма например или армията с териториалната цялост – това са такива стари неща, които отдавна вече не са равни на истината.
Ние много работи вече сме осъдени да не научаваме, да не знаем, да виждаме само резултати и ни ги обясняват най-често неубедително. Така че светът стана по-несигурен и това е едно от поредните доказателства.
Слава Богу, Турция няма никакъв интерес да затваря тази врата и ние не сме им стратегическа цел. Тук нашите играчи много често си въобразяват, че Турция е много впечатлена и трябва да решава някакви големи въпроси в България – да взема родопски поляни там или разградски ливади. Това й е последната грижа, тя мисли геополитически, ние не сме в този мащаб.
Цялото интервю с проф. Димитър Йончев е в звуковия файл.
„ В радиото ти не можеш да остарееш, не можеш да бъдеш възрастен. Ти не можеш да изведеш на показ годините си. Никога не съм била суетна за възрастта си. Имам пълното съзнание какво означават за мен годините – те са моето богатство. Благословена съм с тази работа, с тази професия, която съм имала, и с тези възможности, които ми е давала тя. Но..
На 20 декември за шеста поредна година компанията отличи със специални грамоти работниците, изпълнили през 2024 година благотворителни инициативи по програмата КЦМ Благодетел, в направления "Социална интеграция и приобщаване на деца и възрастни хора в тежко социално положение/настанени в институции", "Подкрепа на обществено значими каузи в..
Агенция "Алфа рисърч" публикува последното си за годината проучване, о заглавено "2024 и 2025 – равносметка и очаквания". То е проведено от 1 до 10 декември и предсатвително за страната, финансирано е със собствени средства на агенцията. Анкетирани по домовете им с пряко стандартизирано интервю с таблети са 1000 пълнолетни българи...
В това е убеден юристът и журналист Мишо Гръблев, който в програма "Точно днес" коментира темата за споделеното родителство и желаните промени в българското законодателство, чиято цел е децата да растат с двамата си родители. В Деня на бащата той припомни, че бащите в днешно време имат все по-голяма роля в отглеждането и възпитанието на децата в..
Класическата иконография на Рождество Христово се оформя още през 5-6 век. Два са водещите аспекти в нея - божието въплъщение и претворяването, обновлението, което спасява целия свят, обяснява иконографът Елена Дигбоюшка. През годините тя се е сблъсквала с различни образци на изображението на Рождество Христово – едни икони са с повече..